На пристана Торанага спря. Не се качи на кораба, където щеше да е защитен от своите хора. Знаеше, че крайното решение трябва да се вземе тук, на брега. Бягството му беше изключено. Нищо не бе решено още. Ябу и Игураши се бяха запътили към него. Зле изиграната сдържаност на Ябу му подсказа много неща.
— Е, Ябу-сан?
— Нали ще Останете няколко дни, Торанага-сама?
— По-добре да потегля незабавно.
Ябу нареди на всички да се отдръпнат, за да не могат да чуват. След миг двамата бяха сами на брега.
— Получих обезпокоителни вести от Осака. Били сте си подали оставката от Съвета на регентите.
— Да, така е.
— Но това е самоубийство, вие провалихте делото ви, всички свои васали, съюзници и приятели! Погребахте Идзу и ме погубихте!
— Да, ако Съветът на регентите реши, може да ви отнеме именията и живота.
— Кълна се в боговете, във всички мъртви, живи или още неродени. — Ябу едва се сдържаше. — Извинете лошите ми обноски, но вашата постъпка… Много се извинявам. — Нищо нямаше да постигне, ако дадеше воля на чувствата си, което беше неприлично и срамно. — Да, при това положение по-добре е да останете тук, Торанага-сама.
— Предпочитам веднага да отплавам.
— Тук или в Йедо — няма никакво значение. Заповедта на регентите ще пристигне всеки момент. Предполагам, че ще пожелаете незабавно да извършите сепуку. С достойнство. На спокойствие. За мен ще бъде голяма чест да ви бъда секундант.
— Благодаря. Но никаква законна заповед не е пристигнала още и главата ми ще остане на раменете ми.
— Какво значение имат ден или два? Заповедта неизбежно ще пристигне. Ще подготвя всичко, и то безупречно. Можете да разчитате на мен.
— Благодаря. Разбирам много добре защо ви трябва моята глава.
— И моята собствена е в опасност. Ако изпратя вашата на Ишидо или я отсека и го помоля за прошка, може би ще го убедя, но силно се съмнявам.
— Аз на ваше място може би също щях да поискам главата ви. За жалост моята няма да ви помогне ни най-малко.
— Склонен съм да се съглася. Но си заслужава да опитам. — Ябу се изплю злобно в прахта. — Заслужавам да умра, задето бях толкова глупав, че се поставих във властта на онзи кретен.
— Ишидо няма да се поколебае нито за миг да ви вземе главата. Но преди това ще вземе Идзу. Да, Идзу е загубен, ако той е на власт.
— Не ме дразнете. Знам какво ще се случи.
— Не ви дразня, приятелю — Торанага се наслаждаваше на малодушието на Ябу. — Просто ви казах, че ако Ишидо е на власт, и вие, и Идзу сте загубени, защото роднината му Икава Джикю отдавна е хвърлил око на провинцията ви, така ли е? Само че, Ябу-сан, Ишидо не е на власт. Поне засега.
И той му разказа, като на приятел, защо е подал оставка.
— Значи Съветът е безсилен? — Ябу не можеше да повярва.
— Няма никакъв съвет. И не може да има, докато отново не станат петима. — Торанага се усмихна. — Помислете сам, Ябу-сан. Сега съм по-силен от всякога. Ишидо е неутрализиран — както впрочем и Джикю. Имате на разположение колкото време си пожелаете, за да обучите стрелците си, Суруга и Тотоми са ваши. Както и главата на Джикю. След няколко месеца ще я видите забучена на кол сред главите на целия му род и тържествено ще влезете във владение на новите си имения. — Той рязко се извърна и се провикна: — Игураши-сан!
И петстотин души чуха командата му. Игураши хукна към него, но преди да направи и три крачки, Торанага извика:
— Доведете петдесет души почетен караул! Веднага! Не смееше да даде на Ябу и миг да размисли, за да не прозре огромната празнина в доводите му: щом Ишидо е с вързани ръце и няма никаква власт, тогава главата на Торанага, поднесена на тепсия, ще бъде от още по-голямо значение за него, а оттам и за Ябу. Или още по добре, ако овържат Торанага като най-обикновен престъпник и го доставят жив пред вратите на крепостта Осака — това би обезсмъртило Ябу и би му връчило ключовете за Кванто. Докато почетният караул се строяваше пред него, Торанага изрече високо:
— В чест на този голям ден, Ябу-сама, ви моля да приемете това в знак на моето приятелство.
И той свали дългия си меч и го подаде с две ръце на Ябу.