— Скоро ще се разправя с тях — заяви селянинът военачалник. — Тази мърша най-презрително отказа поканата ми да се яви утре тук — върнаха ми свитъка, нацвъкан от кокошки. Искате ли земите им? Цялото Кванто?
— От никого нищо не искам.
— Лъжете — най-мило произнесе Накамура. — Слушайте, Торанага-сан, аз наближавам петдесетте. Никоя от жените ми не е родила досега. Сокове имам в изобилие — винаги съм преливал от тях, и през живота си съм спал със сто или двеста жени, какви ли не, на всякаква възраст, по всеки възможен начин, но нито една от тях не е родила — нито дори мъртво дете. Имам всичко, но не и синове, и никога няма да имам. Такава е моята карма. А вие имате четирима живи синове и кой знае колко дъщери. На четиридесет и три години сте и можете да заченете още поне десетина синове, без да ви мигне окото, и това си е ваша карма. Освен това сте от рода Миновара и това също е карма. Искате ли да осиновя един от синовете ви ида го направя свой наследник?
— Сега ли?
— В най-скоро време. Да кажем, след три години. Досега не се бях замислял за наследник, по нещата се промениха. Покойният ни господар Города има глупостта да се остави да го убият. — Така че страната е моя… може да стане моя. Какво ще кажете?
— Ще направите ли съглашението ни официално, и то публично, след две години?
— Да. След две години. Можете да ми имате доверие — интересите ни съвпадат. Значи се разбрахме: след две години публично. А двамата с вас ще решим кой от синовете ви ще стане мой наследник. По този начин делим всичко по равно. Бъдещето принадлежи на общата ни династия без никакви пречки и това е за благото на двама ни. Плячката ще бъде огромна. Първо Кванто, какво ще кажете?
— Може би Бепу Гендзаемон ще се подчини, ако аз ви се подчиня?
— Не мога да допусна това, Тора-сан. Вие копнеете за земите им.
— За нищо не копнея. Накамура се засмя весело.
— Вярно е. Но не бива. Провинциите Кванто са достойни за вас. Скрити са зад стени от планини и много лесно се отбраняват. Ако имате и делтата, ще притежавате най-богатите оризища в империята. Гърбът ви ще е обърнат към морето и приходите ви ще се равняват на два милиона коку. Но не правете Камакура своя столица, нито Одавара.
— Камакура винаги е била столица на Кванто.
— Защо не копнеете за Камакура, Тора-сан? Та нали е нея от шестстотин години се намира свещеният храм на камите — покровители на вашия род? А Хачиман, ками на войната, е богът покровител на рода Миновара. Вашият праотец е бил достатъчно мъдър, за да избере за свое божество ками на войната.
— За нищо не копнея, нищо не боготворя. Светилището си е просто светилище, а ками на войната не може да се затвори в никакъв храм.
— Радвам се, че не копнеете за нищо, Тора-сан, защото няма да останете разочарован. В това отношение си приличаме. Но Камакура не е подходяща столица за вас. Към нея водят седем прохода и много трудно се отбранява. Освен това не е на морето. Така че не ви съветвам Камакура. Най-умно ще постъпите, ако построите столицата си на безопасно място, отвъд планините. Ще ви трябва пристанище. Видях преди време едно — Йедо се казва. Сега е рибарско село, но вие бързо ще го превърнете в голям град. Лесно се отбранява и е много подходящо за водене на търговия. А вие си падате по търговията. Както впрочем и аз. Това е добре. Значи ви трябва пристанище. Що се отнася до Одавара, ще я изтрием от лицето на земята за всеобщо назидание.
— Никак няма да е лесно.
— Да, но какъв прекрасен урок ще дадем на всички даймио, не мислите ли?
— Много скъпо ще излезе превземането на града с щурм.
Отново се разнесе същият предизвикателен смях.
— Да, ако се опитате сам, без моя помощ. Аз трябва да премина през вашите земи, за да стигна дотам — нали сте предната линия на рода Бепу? Ако се съюзите, ще успявате да ме отблъсквате година-две, ако не и три. Но в края на краищата пак ще надвия. Да, не се съмнявайте. Защо си прахосвате времето с тях? До един са обречени на гибел — с изключение на зет ви, стига да пожелаете. Знам, че сте сключили с тях съюзническо споразумение, но то не струва и шепа фъшкии. Така че какъв е отговорът ви? Плячката ще е огромна. Първо, провинциите Кванто са ваши, след което аз вземам цяла Япония. Корея лесно ще падне. После Китай — трудно, но не и невъзможно. Знам, че един селянин не може да стане шогун, но „нашият“ син ще може, а нищо чудно да възседне и китайския трон на драконите, или ако не той, то неговият син. Тук разговорът ни свършва. Какъв е вашият отговор, Йоши Торанага-но-Миновара? Ставате ли мой васал? На нищо друго не държа.