Выбрать главу

Марико не отговори. Колко глупаво е да произнасяш на глас онова, което мислиш, каза си тя. И как умно, невероятно умно се измъкна Торанага-сама от този капан.

Фуджико и двете прислужници стояха недалеч от нея и търпеливо чакаха под навеса заедно с майката и съпругата на Оми, с които се бе запознала набързо. Марико погледна през главите им към галерата, която бе набрала скорост. Всеки момент вече трябва да започна, каза си тя. О, пресвета Богородице, дай ми сили, помоли се тя и съсредоточи вниманието си върху Ябу.

— Така ли е? Вярно ли говоря? — питаше Блакторн.

— Какво? Ах, извинете ме, Анджин-сан, но не знам. Мога само едно да ви кажа: Торанага-сама е много мъдър. Няма по-умен от него. Каквито и да са били съображенията му, бъдете сигурен, че е прав. — Тя се взря в сините му очи и напрегнатото му лице и разбра, че Блакторн изобщо нямаше представа какво се бе разиграло на брега. — Бъдете търпелив, Анджин-сан, няма от какво да се боите. Вие сте негов васал, той се отнася благосклонно към вас и се намирате под негова…

— Не се боя, Марико-сан. Просто ми омръзна да ме местят по дъската като някаква пионка. И не съм ничий васал.

— Подчинен по-добра дума ли е? Как се нарича изобщо човекът, който работи за друг или е в нечия власт. — Тя млъкна, забелязала как лицето на Ябу се наля е кръв.

— Пушките! Пушките останаха в галерата — изкрещя той.

Марико разбра, че моментът е настъпил. Веднага се приближи до него, докато той се обръщаше да заповяда нещо на Игураши.

— Моля да ми простите, Ябу-сан — побърза да предотврати тя виковете му — но не се безпокойте за пушките. Торанага-сама ме помоли да ви предам неговите извинения, защото много бързал за Йедо, където го чака спешна работа във ваш общ интерес. Каза, че незабавно ще върне галерата заедно с пушките, допълнително количество барут и двеста и петдесет души, които сте поискали от него. Ще бъдат тук след пет или шест дни.

— Какво?

Марико повтори думите си търпеливо и учтиво, както я бе инструктирал Торанага. Когато Ябу най-сетне проумя, тя извади от ръкава си пергаментовия свитък.

— Моят господар ви моли да прочетете това. Отнася се за Анджин-сан.

И тя официално му връчи посланието.

Но Ябу не го пое. Очите му се върнаха към галерата. Тя се бе отдалечила на значително разстояние и се движеше вече с голяма скорост. Беше извън досега му Но какво значение има, успокояваше се той, като се опитваше да превъзмогне тревогата си. Нали ще си получа скоро пушките, нали излязох здрав и читав от клопката на Ишидо, нали получих любимия меч на Торанага, а в най-скоро време всички даймио ще научат за новия ми пост в източните армии — втори след Торанага! Торанага все още се виждаше на палубата. Ябу му махна, Торанага също му махна в отговор и в следващия миг се прибра от квартердека.

Ябу пое свитъка и прехвърли мислите си върху настоящия момент. Върху Анджин-сан.

Блакторн ги наблюдаваше от тридесети на крачки разстояние и усети как се наежва под изпитателния поглед на Ябу. Чу напевния глас на Марико, но той не го успокои. Ръката му скришом стисна дръжката на пищова.

— Анджин-сан — повика го Марико. — Елате, моля-ви, тук.

Блакторн се приближи, а Ябу вдигна поглед от пергамента и му кимна приятелски. Прочете посланието, върна го на Марико и каза нещо, колкото на нея, толкова и на него, а Марико почтително подаде на Блакторн пергамента. Той го взе и заразглежда непонятните йероглифи.

— Ябу-сан ви приветствува с добре дошъл в Анджиро. Това писмо е с печата на Торанага-сама Анджин-сан. Трябва да го пазите. Той ви оказва голяма чест. Прави ви хатамото. Това ще рече специален васал, който спада към най-приближените му. Ще се радвате на абсолютната му закрила. Ябу-сан, разбира се, зачита тези ваши права. По-късно ще ви обясня привилегиите, свързани с този пост. Освен всичко друго Торанага-сама ви отпуска доход от двадесет коку на месец. Това прави около…

Ябу я прекъсна, като махна с широк жест към Блакторн и селото и заговори нещо надълго и нашироко.

— Ябу-сан повтаря още веднъж, че сте добре дошъл — преведе Марико. — Надява се, че ще останете доволен. Ще бъде направено всичко, за да прекарате най-приятно. Ще ви бъде отделена къща. Ще имате учители. Моли ви да научите японски колкото се може по-бързо. Довечера ще ви зададе някои въпроси и ще ви разкаже за една специална задача.

— Бихте ли го попитали каква задача?