— Мога ли да си позволя да ви посъветвам да имате търпение, Анджин-сан? Уверявам ви, че моментът не е подходящ.
— Е, добре тогава.
— Уакаримасу ка, Анджин-сан? — попита Ябу. — Разбрахте ли?
— Хай, Ябу-сан. Домо.
Ябу нареди на Игураши да освободи войниците и се запъти към селяните, които през цялото време лежеха проснати по лице върху пясъка.
Застана над тях в топлия пролетен следобед и замахна с меча на Торанага. Думите му ги зашибаха като камшик. Посочи с меча към Блакторн, изкрещя им нещо и млъкна внезапно. Селяните потрепериха. Мура се поклони, повтори няколко пъти хай, хай, обърна се, попита нещо съселяните си и всички погледнаха към Блакторн.
— Уакаримасу ка — извика Мура и всички в хор отговориха хай, а гласовете им се сляха с плисъка на вълните.
— Какво става — недоумяваше Блакторн, но Мура изкрещя кейрей! и селяните отново се поклониха ниско първо на Ябу, после на Блакторн.
— Какво става, Марико-сан?
— Ябу-сан им каза, че вие сте негов почетен гост в селото. Че сте също така много почетен вас… подчинен на Торанага-сама. Че се намирате тук главно за да научите езика. Той оказва на селото честта да ги натовари с отговорността да ви обучат. Селото ще отговаря за това, Анджин-сан. Всеки един от тях е длъжен да ви помага. Ако за шест месена не научите както трябва японски, той ще изгори селото, а преди това ще разпъне на кръст всеки мъж, жена и дете.
Глава тридесет и първа
Денят умираше, сенките се удължиха, морето придоби червеникав оттенък. Подухваше свеж ветрец.
Блакторн вървеше по пътеката от селото към къщата, която Марико му посочи и му обясни, че е негова. Тя искаше да го придружи, но той и благодари и отказа. Мина покрай коленичилите селяни и се насочи към хълма. Искаше да остане сам, да поразмисли.
Мисленето доста го затрудни. Нищо не разбираше. Бе потопил главата си в морето с надеждата да си проясни ума, но и това не бе помогнало. Накрая се отказа и започна да се разхожда безцелно по брега, покрай кея, през площада, през селото и се запъти към къщата — където щеше да живее отсега нататък и където — чак сега си спомни — по рано нямаше никаква постройка. Високо на отсрещния хълм се бе разпростряла втора голяма къща с от части керемиден и отчасти сламен покрив, с висока бамбукова ограда и многобройна охрана пред обкованата с желязо порта.
Из селото се шляеха самураи или разговаряха на групички; повечето се бяха оттеглили с маршова стъпка в стройни редици след командирите си в лагера отвъд хълма. Блакторн поздравяваше разсеяно онези, които срещаше по пътя си, и те любезно отвръщаха на поздрава му. Не се мяркаше никакъв селянин.
Спря пред портата. По трегерите и вратата имаше изписали йероглифи, а самата врата бе издялана като изящна решетка е цел едновременно да скрие и покаже градината и двора.
Преди още да посегне към дръжката, вратата се отвори и на прага застана изплашен до смърт старец, който му се поклони и му направи път да мине.
— Конбануа, Анджин-сан — потрепера гласът му жално.
— Конбануа. Чуй, старче, ъъ, о намае ка?
— Намае уаташи уа, Анджин-сан? А, уаташи уа Уеки-я… Уеки-я — повтори старецът името си с неописуемо облекчение.
Блакторн също го повтори няколко пъти, за да го запомни, като прибави към него „сан“, но старецът енергично заклати глава.
— Ийе гомен насай! Ийе „сан“, Анджин-сан, Уеки-я!
— Е добре, Уеки-я — съгласи се Блакторн и се запита защо да не е „сан“ като всички останали. После му махна с ръка, че е свободен, и старецът забързано изчезна.
— Трябва да внимавам повече, да не ги вкарам в беля — произнесе той на глас.
На верандата през отворената врата се появи изплашена прислужница и ниско му се поклони.
— Конбануа, Анджин-сан.
— Конбануа — отговори той. Смътно си спомни, че я бе виждал на кораба. И на нея й махна с ръка, че е свободна.
Чу се шумоленето на коприна и от къщата се появи Фуджико. След нея излезе и Марико.
— Приятна ли беше разходката, Анджин-сан?
— Да, Марико-сан — отговори той разсеяно, като почти не забелязваше нея, Фуджико, къщата и градината.
— Желаете ли чай? Или може би саке? Или да вземете една баня? Водата е топла. — Марико се засмя притеснено, разтревожена от погледа му. — Помещението на банята не е напълно завършено, но се надяваме да ви свърши добра работа.