— Моля ви да поднесете на Анджин-сан моите извинения, но в къщата няма повече саке — каза Фуджико. — Предайте му, че много се извинявам за това. Ще изпратя прислужницата в селото за още.
— Добре. Той пи достатъчно, макар че изобщо не му личи. Защо не ни оставите малко насаме, Фуджико? Сега е моментът да му направя предложение за вас.
Фуджико се поклони на Блакторн и излезе — доволна, че според обичая всички важни въпроси се обсъждаха винаги от трети лица, без присъствието на заинтересованите. По този начин и двете страни запазваха достойнството си.
Марико обясни за виното.
— След колко време ще донесат още?
— Много скоро. Може би ще искате сега да се изкъпете. Ще се погрижа да ви донесат сакето веднага щом пристигне.
— Торанага спомена ли нещо за моя план, преди да си замине? За морската флота?
— Не. Съжалявам, но нищо не каза.
Марико го наблюдаваше внимателно, за да забележи някакви признаци на напиване, но за голяма нейна изненада такива нямаше — ни най-лекото изчервяване, никаква забавена или завалена реч. Всеки японец, погълнал такова количество вино, щеше вече да е мъртвопиян.
— Изглежда, виното не ви харесва, Анджин сан?
— Не, много е слабо. Изобщо не може да ми подействува.
— Забрава ли търсите?
— Не, отговор.
— Ще направим всичко възможно, за да ви помогнем.
— Трябват ми учебници, хартия и пера за писане.
— От утре ще ви ги набавим.
— Не, Марико-сан. Още тази вечер. Искам веднага да започна.
— Торанага-сама обеща да ви изпрати един учебник… как се казваше? Граматика и книга с думи от светите отци.
— След колко време?
— Не знам. Аз ще остана тук три дни. Ако мога да ви бъда от полза. — И Фуджико-сан също ще ви помага. — Тя се усмихна, доволна заради него. — Щастлива съм да ви уведомя, че ви я дават за наложница и тя ще…
— Какво?
— Торанага-сама я попита дали е съгласна да бъде Ваша наложница и тя каза, че за нея това е чест, и се съгласи. Тя ще…
— Да, но аз не съм се съгласил.
— Моля? Не ви разбирам.
— Не я искам. Нито за наложница, нито да се навърта около мен. Много е грозна.
Марико не вярваше на ушите си.
— Но какво общо има това с въпроса за наложницата?
— Кажете й да си върви.
— Но, Анджин-сан, не можете да откажете. Това ще е ужасно оскърбление за Торанага-сама, за нея, за всички… Какво лошо ви е сторила? Усаги Фуджико се съг…
— Сега вие ме изслушайте! — Думите на Блакторн проехтяха над верандата и цялата къща. — Искам да ей върви!
Марико веднага се съгласи:
— Да, Анджин-сан, много се извинявам, прав сте да се сърдите. Но…
— Не се сърдя — поправи я той с ледено студен тон. — Не можете ли най-сетне… не можете ли да разберете, че не издържам повече да се отнасят с мен като с марионетка? Не я искам тази жена — искам си кораба заедно с екипажа, и туйто! Нямам намерение да стоя тук половин година и до гуша ми дойде от вашите обичаи. Отвратително е, че някой може да заплаши цяло село със смърт, ако аз не науча японски, а системата с наложниците е по-страшна и от робството! За мен е ужасна обида, че уреждате подобни въпроси, без дори да ме попитате!
Сега пък какво му стана — безпомощно се питаше Марико. И какво общо има грозотата с наложницата? Пък и не е вярно, че Фуджико е грозна. Как е възможно до такава степен нищо да не разбира? После си спомни наставленията на Торанага: „Марико-сан, вие лично отговаряте, първо, Ябу-сан да не попречи на заминаването ми, и второ изцяло отговаряте за това, Анджин-сан послушно да се настани в Анджиро.“ — „Ще се старая, доколкото мога, господарю. Но се боя че изобщо не го разбирам.“ — „Отнасяйте се с него като със сокол. Това е ключът към варварите. Аз опитомявам един сокол за два дни, а на вас ви давам три.“
Тя се извърна от Блакторн и напрегна ума си да намери някакъв изход. Той действително прилича на сокол, когато е ядосан, каза си Марико. Същата пронизваща — безсмислена ярост, а когато не е ядосан, гледа по същия високомерен начин, без да мига, със същата самовглъбеност и също като сокола може във всеки момент да се нахвърли злобно отгоре ти.
— Напълно съм съгласна с вас. По един ужасен начин ви бе натрапена чужда воля. Имате пълно право да се сърдите — опита се тя да го успокои. — Разбира се, че Торанага-сама трябваше първо да ви попита, макар че не разбира вашите обичаи. На него обаче и през ум не му е минало такова нещо — че може да протестирате. Той просто се опита да ви окаже чест като на любим самурай. Направи ви хатамото, което е почти равнозначно на роднина, Анджин-сан. В Осемте провинции Кванто има най-много хиляда хатамото. А колкото до Фуджико-сан, тя само се опита да ви помогне. Сред нас, Анджин-сан, Усаги Фуджико… сред нас би се сметнало за голяма чест да предложат на някого именно нея за наложница.