— Защо?
— Защото е от древно потекло, с изключително добро възпитание и образование. Баща й и дядо й са даймио. Разбира се, тя е самурай, и разбира се — добави Марико тактично — ще й окажете голяма чест, ако я приемете. А тя много се нуждае от дом и нов живот.
— Защо?
— Наскоро овдовя. А е само деветнадесетгодишна. Горкото момиче изгуби съпруг и син и е изпълнено с разкаяние. Да стане ваша официална наложница, ще означава за нея нов живот.
— Какво стана с мъжа и детето й?
Марико се поколеба, разстроена от невъзпитаната прямота на въпроса му. Но вече достатъчно добре го познаваше и разбра, че според неговите обичаи това не означаваше липса на обноски.
— Бяха умъртвени, Анджин-сан. А докато сте тук, ще имате нужда някой да се грижи за дома ви. Фуджико-сан ще…
— Защо бяха умъртвени?
— Съпругът й за малко не стана причина за смъртта на Торанага-сама. Моля ви, съг…
— И Торанага заповяда да ги убият?
— Да. И правилно постъпи. Попитайте и нея — тя ще ви каже същото, Анджин-сан.
— Колко голям беше синът й?
— На няколко месена.
— Торанага е умъртвил едно бебе за нещо, извършено от баща му?
— Да. Такъв е нашият обичай. Моля ви да имате търпение. В някои отношения не сме свободни. Обичаите ни са много различни от вашите. Според закона ние принадлежим на господаря си. Според закона бащата е собственик на живота на своите деца, на съпругата, наложниците и слугите си. А неговият живот принадлежи на господаря му. Такъв е обичаят.
— Значи бащата може да убие когото си иска в дома си?
— Да.
— Значи сте народ от убийци?
— Не, не сме.
— Но законите ви гледат благосклонно на убийството. Мислех, че сте християнка.
— Християнка съм, Анджин-сан.
— А божиите заповеди?
— Не мога да ви обясня добре. Аз съм християнка, но съм и самурай, и японка — в това няма никакво противоречие. Поне за мен. Моля ви, проявявайте търпение и към мен, и към всички нас. Много ви моля.
— Вие бихте ли умъртвили децата си, ако Торанага Ви заповяда?
— Да. Аз имам само един син, но мисля, че бих го убила. Ще бъде мой дълг да го направя. Такъв е законът — ако съпругът ми е съгласен.
— Дано господ ви прости! На всички ви.
— Господ разбира, Анджин-сан. Дано направи така, че и вие да разберете. Съжалявам, но очевидно не мога да ви обясня всичко както трябва. Извинете ме. — Тя го следеше мълчаливо с поглед, объркана от думите му. После пак се обади. — Аз също не ви разбирам, Анджин-сан. Нищо не ми е ясно. Вашите обичаи ме объркват. Но ако и двамата сме търпеливи, ще научим каквото трябва. За Фуджико-сан например. Като официална ваша наложница тя ще се грижи за дома ви, ще надзирава слугите. Ще се грижи за всички ваши нужди. Трябва ви някой, който да върши всичко това. Тя ще прави така, че всичко да ви е наред. Не е необходимо да спите с нея, ако това ви безпокои — щом не я намирате за привлекателна. Не сте длъжен дори да бъдете учтив с нея, макар че тя го заслужава. Ще ви служи вярно, ще изпълнява всичките ви желания…
— И мога да се отнасям с нея, както намеря за добре?
— Да.
— Ако искам, ще спя с нея, ако не искам — няма?
— Разбира се. Тя ще намери друга жена, която ви харесва, да задоволява нуждите на тялото ви, а ако не желаете, няма да ви се меси.
— Мога ли да се отнасям с нея като към прислужничка? Като към робиня?
— Да. Но тя заслужава повече.
— А мога ли да я изпъдя?
— Ако ви оскърби — да.
— И какво ще стане тогава с нея?
— Ще се завърне опозорена в дома на родителите си, които може да я приемат обратно, а може и да не я приемат. Но човек като Фуджико-сан ще предпочете да се самоубие пред такъв срам. Тя обаче… Трябва да знаете, че истинските самураи нямат право да се самоубият без позволението на господаря си. Някои го правят, разбира се, но това означава, че не са изпълнили дълга си и не са достойни да се смятат за самураи. Аз не бих се самоубила, независимо от понесения срам, без разрешението на моя съпруг. А Торанага-сама й забрани да сложи край на живота си. Ако я изпъдите, ще стане парий.