Приемам ли аз карма? Моята? Или нейната? Или може би тяхната?
А нощта е прекрасна.
Тя също, но принадлежи на друг.
Да, прекрасна е. И колко е мъдра: оставете божиите работи на бога, карма — на карма. Пристигна тук неканен и това е самата истина. Но си тук. И си в тяхната власт.
Какъв е обаче отговорът на всичко това?
Отговорът ще дойде сам.
Чуха се стъпки. Няколко факли се приближаваха към къщата, нагоре по хълма. Двадесет самураи, начело с Оми.
— Много съжалявам, Анджин-сан, но Оми-сан ви заповядва да му предадете пищовите си.
— Кажете му да върви по дяволите.
— Не мога, Анджин-сан. Не смея.
Блакторн държеше ръката си свободно върху дръжката на пищова, но не изпускаше Оми от погледа си. Нарочно не стана от стъпалата на верандата. Десетина самураи бяха влезли с Оми в градината и стояха зад него, а останалите чакаха до носилката. В момента, в който Оми нахълта неканен в двора, Фуджико се появи отвътре и застана пребледняла на верандата зад гърба на Блакторн.
— Торанага-сама никога не е имал нищо против пищовите ми и от няколко дни се движа въоръжен в негова компания, както и в тази на Ябу-сан.
Марико нервно обясни:
— Така е, Анджин-сан, но ви моля да разберете, че думите на Оми-сан са истина. Според нашите обичаи не може да се влиза с оръжие при никой даймио. Няма от какво да се стра… Няма защо да се безпокоите, Ябу-сан е ваш приятел. Вие сте негов гост.
— Предайте на Оми-сан, че няма да му дам пищовите си.
Тя не преведе думите му и той не издържа, рязко заклати глава и отсече:
— Ийе, Оми-сан, уакаримасу ка? Ийе!
Лицето на Оми се изпъна и той изрева някаква заповед. Двама от самураите направиха крачка напред, но Блакторн рязко измъкна пищовите. Самураите се заковаха на място. И двете дула сочеха право в главата на Оми.
— Ийе — повтори Блакторн, после каза на Марико. — Да им нареди веднага да отстъпят назад, иначе стрелям!
Тя побърза този път да преведе думите му, но никой не се помръдна. Блакторн бавно се изправи на крака, без да изпуска нито за секунда Оми от прицел. Японецът обаче дори не трепна и не откъсваше поглед от гъвкавите му като на котка движения.
— Моля ви, Анджин-сан, това, което вършите, е много опасно. Трябва да се явите при Ябу-сан, а не можете да влезете при него въоръжен. Вие сте хатамото и сте под специална закрила, освен това сте гост на Ябу-сан.
— Кажете на Оми-сан, че ако той или някой от неговите хора се приближат на повече от десет крачки, ще стрелям право в главите им.
— Оми-сан ви казва най-учтиво: „За последен път ви заповядвам да ми предадете пищовите. Веднага!“
— Ийе!
— Защо не ги оставите тук, Анджин-сан? Няма от какво да се боите. Никой не ще ги докосне…
— За глупак ли ме имате?
— Тогава ги дайте на Фуджико-сан.
— Тя какво може да направи? Той ще й ги отнеме — всеки може да й ги отнеме. И тогава оставам беззащитен.
Гласът на Марико стана остър:
— Защо не слушате какво ви говоря! Фуджико-сан е ваша наложница! Ако й заповядате, ще защищава пищовите е цената на живота си. Това е неин дълг. За последен път ви казвам, че Тода-но-Усаги Фуджико е самурай!
Блакторн бе съсредоточил вниманието си върху Оми и почти не чуваше какво му говори Марико.
— Кажете на Оми-сан, че не обичам да ми заповядват. Аз съм гост на Торанага-сама и на Ябу-сан. Гостите се молят, а не им се заповядва. Освен това не се влиза без покана в ничия къща!
Марико преведе казаното и Оми я изслуша с безизразно лице. После излая нещо все така, без да откъсва очи от непомръдващите дула.
— Той каза: „Аз — Касиги Оми, бих ви помолил да ми предадете пищовите и да дойдете с мен, защото Касиги Ябу-сама заповяда да се явите при него. Но Касиги Ябу-сама ми заповяда да ви заповядам да ми предадете пищовите си. Много съжалявам, Анджин-сан, но за последен път ви заповядвам — дайте ми оръжието си!“
Сърцето на Блакторн се сви. Разбра, че ще го нападнат, и се ядоса страшно на собствената си глупост. Ала настъпва един момент, когато на човек му идва до гуша да понася какво ли не, вади нож или пищов и глупавото самолюбие става причина за проливане на невинна кръв. Да, в повечето случаи е глупаво. Но-ако ще умра, Оми ще падне преди мен, бог ми е свидетел!
Усети се безкрайно силен и същевременно замаян. И чак тогава думите на Марико прозвучаха в ушите му: „Фуджико е самурай и ваша наложница.“ Умът му заработи.