— Самоубийството противоречи на християнството, господарю. Те не се самоубиват като нас. Като самураите.
— Марико-сан, вие сте християнка. Вярно ли е това?
— Да, господарю. Самоубийството е смъртен грях и противоречи на божиите заповеди.
— Игураши-сан? Ти как смяташ?
— Хитрува. Той не е християнин. Спомнете си първия ден — какво направи с кръста на свещеника? И какво позволи на Оми-сан да направи с него, за да спаси момчето?
Ябу се усмихна при спомена за онзи ден и последвалата го нощ.
— Така е, съгласен съм. Той не е християнин, Марико-сан.
— Извинете, но не ви разбирам, господарю. Какво е станало със свещеника?
Ябу й разказа и тя широко разтвори очи, поразена.
— Осквернил е светото разпятие…
— И хвърли парчетата в праха — добави Игураши. — Казвам ви, господарю, иска да ви изиграе. Щом тази история със селяните го позори, как тогава може да живее с позора, който му нанесе Оми-сан, като се изпика отгоре му?
— Моля? Извинете, господарю, но пак не разбирам за какво говорите — обади се Марико.
— Разкажете — нареди Ябу на Оми.
Тя се отврати от постъпката му, но лицето й остана съвършено безизразно.
— И след това Анджин-сан стана кротък като агънце, Марико-сан — заключи Оми. — И винаги ще е кротък, стига да няма оръжие.
Ябу отпи още саке.
— Кажете му, Марико-сан: самоубийството не е варварски обичай. Той е в разрез с християнския бог. Как може да се самоубие?
Ябу следеше внимателно Блакторн, докато Марико му превеждаше и той отговаряше.
— Анджин-сан се извинява най-покорно, но казва: обичай или не, бог или не, срамът е прекалено голям и не-поносим за него, така че той не може да живее повече. Казва… че се намира в Япония, сега е хатамото и има право да живее според нашите закони. — Ръцете й трепереха. — Така ми отговори, Ябу-сан. Имал право да живее според нашите обичаи и закони.
— Варварите нямат никакви права.
— Торанага-сама го направи хатамото. Това му дава някакви права, нали?
Лек ветрец разклати восъчната хартия на вратата.
— А как ще се самоубие, а? Попитайте го.
Блакторн извади късия — остър като бръснач меч и внимателно го положи върху рогозките с острието към себе си.
— Хитрува! — настоя Игураши. — Къде се е чуло и видяло варварите да постъпват като цивилизовани хора?
Ябу се намръщи, а от възбуда сърцето му заудря по-бавно.
— Той е храбър, Игураши-сан. В това сам се убедих. И е много особен. Но чак пък толкова… — Ябу изнемогваше от желание да види как варваринът ще пристъпи към самоубийството си, да преживее заедно с него агонията на смъртта. С огромно усилие на волята си овладя надигащата се вълна на личното си удоволствие. — Какво ще ме посъветвате, Оми-сан? — попита той с пресъхнало гърло.
— Вие казахте на селяните, господарю, че ще ги унищожите, ако Анджин-сан не научи езика задоволително. Съветвам ви да направите малка отстъпка. Кажете му, че каквото и да научи за тези шест месеца, ще се сметне за задоволително, но в замяна да се закълне в своя бог, че няма да спомене нито дума за това на някои селянин.
— Да, но нали не е християнин. Как ще го обвърже такава клетва?
— Мисля, че е нещо като християнин, господарю. Той е против Черните раса и това е много важно. Смятам, че е достатъчно да се закълне в своя бог. Освен това да се закълне, че ще се посвети изцяло на учението и на вашата служба. Умен е и за пет месеца много ще научи. По този начин вие спасявате престижа си и той неговия, ако има такъв. Нищо не губите, само печелите. А което е най-важно, печелите верността му, и то доброволно.
— Мислите ли, че ще се самоубие?
— Да.
— Вие, Марико-сан?
— Не знам, Ябу-сан. Съжалявам, но не мога да ви дам никакъв съвет. Преди няколко часа щях да кажа, че никога няма да се самоубие. Сега обаче не съм сигурна. Откак Оми-сан пристигна в къщата му, той изключително много се промени.
— Игураши-сан?
— Ако сега отстъпите и всичко се окаже измама, ще използува същия номер още неведнъж и ще ви се качи на главата. Хитър е като ками — сами се убедихме колко е хитър. Един ден все ще трябва да му откажете. Съветвам ви да го направите още сега — сигурен съм, че хитрува.
Оми се наведе напред и поклати глава.
— Извинете ме, господарю, но ще повторя още веднъж: ако му откажете, рискувате да загубите много. Ако е измама — а нищо чудно да е така — тогава като горд човек ще се изпълни с омраза от допълнителното унижение и няма да ви предаде знанията си всеотдайно, а вие имате голяма нужда от това. Помоли ви като хатамото, на което има право. Твърди, че желае да живее според нашите закони, и то доброволно. Не мислите ли, че това е огромна крачка напред? Чудесно е и за вас, и за него. Съветвам ви да бъдете предпазлив. Използувайте го възможно най-добре.