— Да, господарю.
След като тя излезе, той се нахвърли върху Игураши:
— Ах ти, фъшкия такава!
Игураши веднага сведе глава до пода в знак на разкаяние.
— Измама значи! Твоята глупост щеше да ми струва едно безценно съкровище!
— Да, господарю, прав сте. Моля да ми разрешите незабавно да сложа край на живота си.
— Малко ще ти е! Иди да живееш, в конюшнята, докато не те повикам! Ще спиш с конете! Защото с нищо не си по-умен от тях!
— Да, господарю. Много се извинявам.
— Махай се! Оми-сан става командир на мускетния батальон. Махай се!
Свещите затрепкаха. Една от прислужничките разсипа капчица саке върху лакираната масичка пред Ябу и той звучно я наруга. Всички до една започнаха да се извиняват. Той им позволи да го успокоят и прие да му налеят още вино.
— Хитрост било! Ама че глупак! Обграден съм от глупаци!
Оми мълчеше, но отвътре ликуваше.
— Вие обаче, Оми-сан, не сте глупак. Вашите съвети са ценни. От днес удвоявам възнаграждението ви. Шест хиляди коку. От другата година. Вземете тридесет ли около Анджиро за свои земи.
Оми се поклони до рогозката. Ябу си заслужава смъртта, презрително си мислеше той. Толкова е лесен.
— Не съм заслужил нищо, господарю. Изпълних само дълга си.
— Да, но един господар трябва да възнаграждава верността и добре изпълнения дълг. — Тази вечер Ябу носеше меча Йошитомо. Допирът до него му доставяше неописуемо удоволствие. — Судзу — повика той едната от прислужничките. — Изпрати ми Дзукимото!
— След колко време ще започне войната?
— Тази година. Може би след шест месеца, а може и по-рано. Може би Марико-сан ще може да остане повече от три дни, за да ви предпазва.
— Как така?
— Тя е устата на Анджин-сан. След половин месец с нейна помощ той ще може да обучи двадесет души, които после ще обучат още сто, а те — останалите. И тогава няма да има значение дали е жив или мъртъв.
— А защо трябва да е мъртъв?
— Ще имате още подобни сблъсъци с Анджин-сан, господарю. А кой знае какъв ще бъде изходът от тях? Може би ще поискате да умре. — И двамата, както впрочем и Марико, и Игураши, знаеха, че всякаква клетва в боговете, дадена от Ябу, нямаше никаква реална стойност, и той, разбира се, нямаше ни най-малко намерение да изпълни каквото и да било свое обещание. — Може да ви се поиска да упражните натиск върху него. Но щом получите знанията му, за какво ви е тялото му?
— За нищо.
— Трябва да изучите военната стратегия на варварина, при това много бързо. Торанага-сама може да изпрати да го повикат и затова тази жена ви трябва за по-дълго време. Половин месец ви стига, за да изстискате от него всичко — още повече, че сега той ви има доверие. Ще трябва да правите различни опити с него, да нагаждате техните методи към нашите. Да, ще ви трябва най-малко половин месец.
— А Торанага-сама?
— Ще се съгласи, ако му изложите правилно искането си. Няма начин да не се съгласи. Пушките са и негови, и ваши. А нейното присъствие тук ще се окаже полезно и в други отношения.
— Така е — съгласи се Ябу със задоволство, защото и на него му бе минавало през ума да я задържи като заложница. Още на кораба си го бе помислил, когато се чудеше дали да не предложи на Ишидо главата на Торанага. — Тода Марико трябва, разбира се, да бъде добре охранявана. Ще бъде много неприятно, ако попадне в злонамерени ръце.
— Да. И освен това тя може да се окаже средство, е което да държите в ръце Бунтаро, Хиромацу, целия им род и дори Торанага.
— Съчинете писмо, което ще изпратим в Йедо.
Оми небрежно подхвърли:
— Майка ми получи днес новини от Йедо. Помоли да ви предам, че Генджико-сан е подарила на Торанага първия му внук.
Ябу веднага наостри уши. Внук на Торанага? Дали чрез това дете няма да може да контролира Торанага? Внукът осигурява на Торанага продължение на династията му. Как да се докопам до бебето като заложник?
— А Очиба? Очиба-сама?
— Тръгнала си е от Йедо заедно е целия си антураж. Още преди три дни. Вече трябва да е в безопасност на територията на Ишидо-сама.
Ябу се замисли за Очиба и сестра й, Генджико. Колко бяха различни! Очиба — жизнена, хитра, неуморна, най-желаната жена в империята и майка на наследника. Генджико, по-малката сестра, беше кротка, замислена, е грозно лице и пословична жестокост, наследена от майка и, сестрата на Города. Двете сестри се обичаха, но Очиба ненавиждаше Торанага и цялото му потомство, докато Генджико мразеше тайко и сина му Яемон. Дали тайко наистина беше баща на детето на Очиба, зададе си Ябу въпроса, който всички даймио от години си задаваха тайно.