Той се поклони и смирено зачака. Ябу погледна към Игураши.
— Е, какво ще кажеш?
— Съгласен съм с Оми-сан, господарю. — Лицето на Игураши не криеше силното му безпокойство. — Що се отнася до убийството на вестоносеца — смятам, че с опасно, и след това връщане назад няма. А Джодзен сто на сто ще изпрати утре един или двама. Освен ако не изчезнат безследно убити от бандити… — Той млъкна по средата на изречението. — Пощенски гълъби! Видях кафези на товарните коне на Джодзен!
— Още тази нощ трябва да ги отровим — обади се Оми.
— Как? Нали ще бъдат охранявани?
— Не знам. Но трябва да ги премахнем или осакатим преди залез слънце.
— Игураши, изпрати хора да следят Джодзен — нареди Ябу. — Разбери дали днес ще изпрати гълъб.
— Предлагам също така да изпратите всички соколи и соколари на изток — бързо добави Оми.
— Ще заподозре предателство ако всичките му птици бъдат уловени във въздуха — възрази Игураши.
— Трябва да ги спрем — сви рамене Оми.
Игураши погледна Ябу, който кимна примирено.
— Прави каквото казва.
Игураши се върна и се обърна направо към Оми:
— Оми-сан, току-що ми хрумна нещо. Много от нещата които казахте за Джикю и Ишидо, са верни. Но щом съветвате да направим така, че пратениците да „изчезнат“, тогава защо изобщо да се занимаваме с Джодзен? Защо да му казваме каквото и да било? Защо да не ги избием до един сега?
— Наистина, защо не? Освен ако Ябу-сама не желае да се позабавлява. Съгласен съм с вашия план, Игураши-сан, по-добър е.
И двамата впериха погледи в Ябу.
— Как да опазя пушките в тайна? — попита той.
— Убийте Джодзен и хората му — отвърна Оми.
— Друг начин няма ли?
И двамата му съветници поклатиха глави.
— Може би ще успея да се спазаря с Ишидо. — Ябу беше потресен и се опитваше да намери някакъв изход от клопката. — Прави сте, че нямаме време. Имам на разположение десет най-много четиринадесет дни. Но как да се справя с Джодзен и същевременно да си оставя време за действие?
— Ще постъпите мъдро ако се престорите, че ще отидете в Осака — каза Оми. — Но нищо лошо няма ако веднага осведомите Торанага. Наш гълъб ще стигне Йедо преди смрачаване. С нищо няма да си навредите.
— Може да съобщите на Торанага за пристигането на Джодзен и за събранието на Съвета след двадесет дни. Колкото за другото — убийството на Ито — прекалено е опасно да се пише черно на бяло, дори ако… Прекалено опасно е — додаде Игураши.
— Съгласен съм. Нито дума за Ито. Торанага би трябвало сам да се досети. Такава постъпка е очевидна в края на краищата.
— Да, господарю. Оми чакаше в настъпилата тишина, а умът му трескаво търсеше изход от създалото се положение. Ябу не откъсваше поглед от него, но това не го плашеше. Съветът му беше напълно основателен и той го предлагаше с единствената цел да предпази рода, семейството си и Ябу, настоящия водач на рода. Фактът, че бе решил да премахне Ябу и да смени главата на рода, не му пречеше да дава разумни съвети. И бе готов да умре. Ако Ябу се окажеше толкова глупав, че да не приеме очевидната истина, съдържаща се в неговата идея, скоро нямаше да има изобщо никакъв род и никакво водачество. Карма.
Ябу се наведе. Все още не можеше да вземе решение.
— Има ли начин да премахна Джодзен и хората му, без да се изложа на опасност и същевременно десет дни да не се обвързвам с нищо?
— Нага. По някакъв начин сложете Нага в капана като примамка — простичко отговори Оми.
На смрачаване Блакторн и Марико се изкачиха към неговата къща, придружени от още ездачи. Тя яздеше по мъжки, облечена в свободни панталони с препасано в кръста наметало. Беше с ръкавици и широкопола шапка, която да я предпазва от слънцето. Дори селянките се стараеха да пазят лицата и ръцете си от слънчевите лъчи. От незапомнени времена се знаеше, че колкото по-тъмна е кожата, толкова по-долен е произходът на човека. Бялата кожа се ценеше много.