Изяде целия фазан, три купички ориз и започна да сърба шумно сакето, което също беше израз на добри обноски. За първи път от месеци насам се почувствува сит, По време на яденето бе пресушил шест шишета от топлото вино, а Марико и Фуджико по едно. Бяха се зачервили, кикотеха се и се намираха в стадия на глупостта. Марико се засмя и постави ръка пред устата си.
— Защо не мога да пия саке като вас, Анджин-сан? Вие го пиете най-добре — не съм виждала друг като вас. Ловя бас, че сте най-добрият в цяло Идзу. Бих могла да спечеля много пари, ако заложа на вас.
— Мислех, че самураите не одобряват комара.
— О, така е. Те не са търговци, нито селяни. Но не всички са силни, както би трябвало, и много от тях — как се казва — залагат пари като южните вар… като португалците.
— А жените залагат ли?
— О, да! Много. Но винаги в компания на други дами, и то малки суми, като внимават мъжете им да не научат за това.
Тя весело преведе думите си на Фуджико, която бе по-зачервена и от нея.
— Вашата наложница пита дали англичаните залагат. Обичате ли да залагате?
— Това е наш национален спорт — любим начин да си прекарваме свободното време.
И той им разказа за надбягванията с коне, играта на кегли, борбата на кучета с бик, преследване на дивеч с кучета, надбягвания на хрътки, лов със соколи, боулинг на открито, новооткритите акционерни дружества, за каперството, стрелбата, мятане на стрели по мишени, лотарии, бокс, карти, борба, зарове, дама, домино и панаирите, където можеш да залагаш на цифри върху колелото на съдбата.
— Фуджико пита, остава ли ви тогава време да живеете, да воювате и да спите с жени?
— За това винаги има време.
Очите им се срещнаха за миг, но той не прочете нищо в погледа й — само доволство и прекалено много вино.
Марико го помоли да изпее на Фуджико песента си и той я изпя, а те го поздравиха и казаха, че тона била най-хубавата песен, която изобщо били чували.
— Още саке?
— О, Анджин-сан, не бива вие да наливате, това е женско задължение. Нали ви казах?
— Да. Бихте ли приели още, додзо?
— По-добре да се въздържа. Мисля, че няма да мога да се изправя на крака.
Марико започна да си вее енергично и няколкото косъмчета, изплъзнали се от безупречната й прическа, започнаха да пърхат около ушите й.
— Какви красиви уши имате — не се стърпя той.
— Вие също. Ние с Фуджико-сан намираме, че и носът ви е много правилен, достоен за един даймио.
Той се засмя и им се поклони дълбоко, по японски. Те също му се поклониха. Кимоното на Марико леко се разтвори при това и откри ръба на аленото й долно кимоно и набъбналите й малки гърди, което силно го развълнува.
— Още саке, Анджин-сан?
Той протегна чашата си с твърда ръка, а тя му сипа без да откъсва поглед от чашата, като връхчето на езика й докосваше леко устните — толкова се бе съсредоточила.
Фуджико неохотно прие още една чашка, макар да каза, че вече не усеща краката си. Тази вечер се бе отърсила от тихата си меланхолия и изглеждаше като младо момиче, каквото всъщност беше. Блакторн с учудване забеляза, че съвсем не беше толкова грозна, колкото я мислеше.
Главата на Джодзен се замая. Не от сакето, а от невероятната военна стратегия, която Ябу, Оми и Игураши му описаха най-открито. Само Нага, заместник-командирът и син на най-големия враг, мълчеше и през цялата вечер се държа студено, надменно, без да прегъне гръб, с типичния голям нос на рода Торанага на напрегнатото си лице.
— Изумително, Ябу-сама — не се сдържа Джодзен. — Сега си обяснявам защо пазите всичко в такава тайна. И моят господар също ще разбере. Мъдро, много мъдро. А вие, Нага-сан, мълчахте през цялото време. Бих искал да чуя вашето мнение. Как ви харесва тази нова раздвиженост на войските — тази нова стратегия?
— Баща ми смята, че трябва да се имат предвид всички начини за водене на война, Джодзен-сан.
— А вашето собствено мнение?
— Изпратен съм тук само да се подчинявам, да наблюдавам, да слушам, да се уча, да изпробвам. А не да изказвам мнения.