— Разбира се. Но като заместник-командир — бих добавил като един прочут заместник-командир — смятате ли експеримента за удачен?
— На този въпрос могат да отговорят Ябу-сама или Оми-сан. Или баща ми.
— Но нали Ябу-сама каза, че тази вечер всеки може да говори откровено Какво има за криене? Ние сме приятели. Знаменитият син на знаменит баща би трябвало да има мнение.
Очите на Нага се свиха от присмеха, но той не отговори.
— Всеки може да говори открито, Нага-сан — добави и Ябу. — Какво мислите?
— Мисля, че като се използува изненадата, тази идея може да доведе до спечелването на една схватка или може би на цяла битка. Ала само при условие, че налице е елементът изненада. А след това? — Гласът на Нага беше леденостуден. — След това всички страни ще се възползуват от същата стратегия и огромен брой хора ще умрат съвсем излишно, избити без чест от самураи, които дори няма да знаят кого убиват. Съмнявам се, че като се стигне дотам, баща ми ще разреши използуването на тази стратегия в истинска битка.
— Казал ли е такова нещо? — остро попита Ябу, без да обръща внимание на присъствието на Джодзен.
— Не, Ябу-сама. Изказвам, разбира се, само собственото си мнение.
— Значи не одобрявате мускетния полк? Значи ви отвращава? — попита Ябу начумерено.
Нага го изгледа с безизразните си змийски очи.
— Щом искате мнението ми, най-почтително ви отговарям — да, отвращава ме. Нашите предци винаги са знаели кого убиват или кои ги побеждава. Такъв е бушидо, нашият обичай, обичаят на война, на истинския самурай. По-добрият побеждава. А сега? Как ще докажеш на своя господар доблестта си? Как ще те възнагради за нея? Да стреляш с куршуми, може да е безстрашно, но е също така и глупаво. Къде остава доблестта? Пушките са в разрез с нашия самурайски кодекс. Така се бият варите и селяните. Давате ли си сметка, че мръсните селяни и търговци, дори и ета могат да се бият по този начин. — Джодзен се засмя, но Нага продължи още по-застрашително. — Няколко селяни фанатици могат да избият колкото си искат самураи, стига да имат пушки. Могат да убият дори някой от нас, дори Ишидо-сама, който се стреми да заеме мястото на баща ми.
Джодзен настръхна:
— Ишидо-сама не желае земите на баща ви. Единственото му желание е да запази империята за нейния законен наследник.
— Моят баща не представлява заплаха нито за Яемон-сама, нито за империята.
— Разбира се, но вие говорехте за селяни. Тайко беше селянин по произход. Моят господар Ишидо е бил селянин. Аз също бях селянин. И ронин!
Нага не желаеше да влиза в пререкания. Знаеше, че не може да се сравнява с Джодзен, чието умение да борави с мечове и бойна брадва беше прочуто в цялата страна.
— Не съм искал да обиждам господаря ви, вас или когото ида било, Джодзен-сан. Искам само да кажа, че ние, самураите, трябва да внимаваме селяните никога да нямат пушки — в противен случай никой от нас няма да е — безопасност.
— Търговците и селяните никога няма да ни създадат неприятности.
— Съгласен съм — намеси се Ябу. — Съгласен съм и с част от това, което казвате вие, Нага-сан. Но пушките са съвременно оръжие. Скоро всички битки ще се водят с огнестрелно оръжие. Вярно е, че ще бъдат безславни. Но такава е съвременната война. Ала и при нея ще бъде както винаги — ще побеждават само най-безстрашните самураи.
— Извинявам се, но грешите, Ябу-сама. Какво каза проклетият варварин, кое е основното в тяхната военна стратегия? Той не крие, че всичките им армии се набират от наемни войници. Наемници! Те нямат никакво чувство за дълг към своя господар. Войниците се бият за пари и плячка, за да изнасилват и тъпчат търбусите си. Нали каза, че армиите им се състоят от селяни? Ето какво са донесли пушките на техния свят. И нас ни чака същото. Ако имах власт, още тази вечер щях да отсека главата на варварина и завинаги да забравя всички пушки.
— И вашият баща ли мисли така? — побърза да попита Джодзен.
— Баща ми не казва какво мисли нито на мен, нито на кой да е друг, и вие много добре го знаете. Не говоря от името на баща си — поначало от негово име не говори никой — ядоса се Нага, че изобщо се остави да го въвлекат в разговор. — Изпратен съм тук да се подчинявам, да слушам и много-много да не приказвам. Извинявам се, задето говорих. Нямаше да започна, ако не бяхте настояли. Извинявам се, ако съм ви засегнал, или вас, Ябу-сама, или вас, Оми-сан.