Джодзен се почеса.
— Ще съобщя на господаря си за вашите възгледи. Съгласен съм, че трябва да изолираме варварина. Както и с факта, че ученията трябва незабавно да се прекратят.
Ябу извади от ръкава си свитък пергамент.
— Ето пълен доклад от Ишидо-сама за провеждания експеримент. Когато той пожелае да сложим край на ученията, ние, разбира се, ще се подчиним.
Джодзен прие свитъка.
— А Торанага-сама? Той на какво мнение е?
Погледна към Нага, който премълча, загледан в пергамента.
— Ще имате възможност да го попитате лично за мнението му — отвърна Ябу. — И до него съм написал подробен доклад. Предполагам, че още утре ще потеглите за Йедо? Или може би бихте искали да присъствувате на ученията? Но бързам да ви предупредя, че хората все още нямат достатъчно опит.
— Бих искал да видя едно „нападение“.
— Оми-сан, уредете този въпрос. Вие ще ръководите атаката.
— Да, господарю.
Джодзен се обърна към помощника си и му подаде свитъка.
— Занеси това на Ишидо-сама, Масумото. Тръгни веднага.
— Да, Джодзен-сан.
— Дайте му телохранители, които да го изпратят до границата, и отпочинали коне — обърна се Ябу към Игураши.
Игураши тръгна заедно със самурая. Джодзен се протегна и се прозя.
— Моля да ме извините, но през последните няколко дни съм яздил твърде много. Трябва да ви благодаря за тази изключителна вечер, Ябу-сама. Идеите ви са с голямо бъдеще. Също и вашите, Оми-сан, и вашите, Нага-сан. Ще ви похваля пред Торанага-сама и пред господаря си. А сега, ако ме извините, много съм уморен, а и Осака е далеч.
— Разбира се — съгласи се Ябу. — Как беше в Осака?
— Много добре. Спомняте ли си онези бандити, които ви нападнаха по суша и море?
— Разбира се.
— Отсякохме четиристотин и петдесет глави през същата нощ. Много от тях бяха облечени в униформата на Торанага-сама.
— Ронините нямат никакво чувство за чест. Никакво.
— Някои имат — жегна се Джодзен от оскърблението. Никога не го напускаше срамът, че някога е бил ронин. — Имаше и в сиви униформи. Нито един не се измъкна. До един умряха.
— А Бунтаро-сан?
— Не. Той… — Джодзен замълча. Това „не“ му се изплъзна неволно, но след като вече го бе изрекъл, не съжали. — Не знаем със сигурност — никой не е донесъл главата му. Нищо ли не сте чули за него?
— Нищо — отговори Нага.
— Може да е пленен. А може да са го нарязали на парчета и да са ги разпръснали. Моят господар би искал да узнае съдбата му, ако имате известия. Сега в Осака всичко е наред. Готвим се за събранието. Ще има богати празненства в чест на новата ера и, разбира се, в чест на всички даймио.
— А Тода Хиромацу-сама? — учтиво се поинтересува Нага.
— Старият Железен юмрук е здрав и як както винаги.
— Там ли е още?
— Не. Тръгна с хората на баща ви няколко дни преди мен.
— А домочадието на баща ми?
— Чух, че Кирицубо-сан и Садзуко-сан са помолили да останат при моя господар. Лекарят посъветвал Садзуко-сан да си почине един месен — по здравословни причини, нали знаете. Смята, че пътуването няма да се отрази добре на детето, което очаква. — И добави към Ябу: — Тя нали падна онази нощ, когато потеглихте?
— Да.
— Надявам се, че няма нищо сериозно — разтревожи се Нага.
— Не, Нага-сан, няма — отговори Джодзен, все така загледан в Ябу. — Съобщихте ли на Торанага-сама за моето пристигане.
— Разбира се.
— Добре.
— Новините, които ни донесохте, много ще го заинтересуват.
— Да, видях един пощенски гълъб да кръжи над къщата и после се насочи на север.
— О да, сега имам пощенска служба — доволен каза Ябу, но не добави, че гълъбът на Джодзен бе забелязан и свален от соколите близо до планината, а съобщението разшифровано:
„В Анджиро съм. Всичко е истина. Ябу, Нага, Оми и варваринът са тук.“
— С ваше разрешение, утре след „нападението“ ще потегля. Нали ще ни дадете отпочинали коне? Не бива да карам Торанага-сама да чака. С нетърпение очаквам срещата си с него. Както и моят господар в Осака. Надявам се, че ще го придружите, Нага-сан.
— Заповядано ми е да стоя тук и тук ще остана. Нага държеше погледа си сведен, но отвътре изгаряше от потисната ярост.