— Но как да кажа на една прислужница, че е прекрасна? Че я обичам? Че ми е доставила върховно удоволствие?
— Не е прилично да „обичате“ една прислужница по този начин. Не в тази страна, Анджин-сан. Страстта не е дори за съпруга или наложница. — Очите й се присвиха. — Тя е само за куртизанка като Кику-сан, която е красива и го заслужава.
— Къде мога да намеря това момиче?
— В селото. За мен би било чест да ви посреднича.
— Господи, изглежда, говорите съвсем сериозно!
— Разбира се. На мъжа са му необходими всякакви страсти. Тази дама е достойна за романтична любов — ако можете да си я позволите.
— Какво значи това?
— Тя е много скъпа.
— Но любовта не се купува. Такива жени нищо не струват. Любовта няма цена.
Тя се усмихна.
— Лягането с жена винаги има цена. Винаги. Не непременно в пари, Анджин-сан, но мъжът винаги плаща за това по един или друг начин. Ние наричаме истинската любов „дълг“ и тя е от една душа за друга, затова не се нуждае от такова изразяване — физическо изразяване, с изключение може би на подарък като смъртта.
— Грешите. Защо не мога да ви покажа света такъв, какъвто е!
— Познавам света такъв, какъвто е и какъвто винаги ще бъде. Искате ли пак тази презряна слугиня?
— Да, много добре знаете.
Марико весело се засмя.
— Тогава ще ви я изпратя. По залез слънце. Двете е Фуджико ще я доведем.
— Дявол да го вземе — като нищо ще го направите! И той се присъедини към нейния смях.
— Ах, Анджин-сан, приятно е да ви гледа човек как се смеете. Откак сте в Анджиро, много се променихте. Много.
— Не чак толкова. Но снощи сънувах един сън. И този сън беше самото съвършенство.
— Бог е съвършенство. Понякога съвършенство е един залез или изгряването на луната, или първият минзухар.
— Изобщо не ви разбирам.
Тя вдигна воалетката от лицето си и го погледна в очите.
— Веднъж един друг мъж ми каза: „Изобщо не ви разбирам“, а моят съпруг отговори: „Извинете, господарю, но никой мъж не я разбира. Баща й не я разбира, боговете не я разбират, нито нейният варварски бог, дори майка й не я разбира.“
— За Торанага ли става дума? Торанага-сама?
— Не, Анджин-сан, за тайко. Торанага-сама ме разбира. Той разбира всичко и всички.
— Дори мен?
— И вас много добре ви разбира.
— Много сте сигурна.
— Да, много.
— Той ли ще спечели войната?
— Да.
— И аз съм негов любим васал?
— Да.
— Ще иска ли флота?
— Да.
— А кога ще си получа кораба?
— Няма да го получите.
— Защо?
Сериозността й се стопи.
— Защото ще получите „прислужницата“ си в Анджиро и толкова много ще се търкаляте в леглото, че няма да ви останат сили да отплавате дори на четири крака, дори ако тя ви моли да се качите на кораба и ако Торанага-сама ви нареди да си вървите и да ни оставите на мира!
— Виждате ли каква сте! Както си говорите сериозно, и изведнъж започвате да се шегувате.
— Това е, за да ви изясня някои неща, Анджин-сан. Но преди да ни напуснете, трябва да се срещнете с Кику-сан. Тя е достойна за силна страст. Толкова е красива и надарена! За нея трябва да сте нещо изключително.
— Изкушавате ме да приема предизвикателството.
— Някого не предизвиквам. Но ако сте готов да бъдете самурай, а не… чужденец, ако сте готов да се отнасяте към правенето на любов като към такова — тогава за мен ще е чест да ви посреднича.
— Какво значи това?
— Когато сте в добро настроение, когато сте готов за много специални забавления, помолете наложницата си да ме повика.
— Защо Фуджико-сан?
— Защото е неин дълг да се погрижи за удоволствията ви. Наш обичай е да опростяваме нещата. Възхищаваме се от простотата и затова и мъжете, и жените могат да приемат правенето на любов за това което е: важна страна от живота, без съмнение, но между мъжа и жената има други, много по-важни неща. Например смиреност, уважение, дълг. Дори тази ваша „любов“. Фуджико ви „обича“.
— Не е вярно.
— Би дала живота си за вас. Какво друго може да даде?
Той свали погледа си от нея и се загледа в морето. Вятърът се бе усилил и вълните около брега имаха бели гребени. После пак се обърна към нея.