— Избивате собствените си хора — опитваше се Джодзен да надвика оглушителния шум.
— Патроните са халосни, не са истински. Те се преструват, но я си представете, че боят е истински, с истински патрони! Гледайте!
Бранещите се „се съвзеха“ от първоначалния шок. Прегрупираха се и устремно се хвърлиха във фронтална атака. Но дотогава първите редици бяха заредили и по команда отправиха още един залп от клекнало положение, после втората редица стреля права и моментално клекна да зарежда, последвана от третата и четвъртата, и макар много от мускетарите да зареждаха бавно и редиците да загубиха първоначалната си стройност, не беше никак трудно да си представи човек каква поголовна смърт можеха да нанесат добре обучени воини. Контраатаката замря, хората се разпръснаха и отбранителите се оттеглиха уж объркани назад към хълма на наблюдателите. Земята бе осеяна с „трупове“.
Джодзен и самураите му бяха потресени.
— Тези пушки ще пробият всяка линия!
— Чакайте, това още не е краят на боя.
Отбранителите отново се прегрупираха, командирите им започнаха гръмко да ги насърчават за победа, включиха резервите и заповядаха последна всеобща атака. Самураите се втурнаха надолу по хълма, надаващи ужасяващите си бойни викове, напред към противника.
— Този път вече ще ги пометат — обади се Джодзен, повлиян като всички останали от реализма на престорената битка.
И той се оказа прав. Фалангите не удържаха на устрема, разсипаха се и побягнаха, гонени от бойните викове на истинските самураи, въоръжени с мечове и копия, а Джодзен и хората му присъединиха своите презрителни викове към понеслите се смъртоносни полкове. Мускетарите бягаха като чесъноядци, изминаха сто, двеста, триста крачки и изведнъж, по команда, фалангите се прегрупираха, но този път под формата на буквата „Л“. И отново се раздадоха оглушителните залпове. Атакуващите забавиха победния си ход. После спряха, но пушките не замлъкнаха. Накрая и те спряха да стрелят. Играта свърши. Ала всички горе на възвишението знаеха, че в действителност тези две хиляди души биха били избити.
В настъпилата тишина отбранители и атакуващи започнаха да се съвземат. „Труповете“ се надигнаха, събираха оръжието си. Смях и пъшкане. Някои накуцваха. Имаше и тежко ранени.
— Поздравявам ви, Ябу-сама — искрено каза Джодзен. — Сега разбирам какво сте имали предвид.
— Стрелбата не беше едновременна — изръмжа Ябу, макар да беше много доволен. — Още месеци им трябва да се научат.
Джодзен поклати глава.
— И сега не бих ги нападнал. Особено ако стрелят с истински муниции. Никоя армия няма да им устои редиците не могат да останат стегнати. А след това — изсипете обикновени войски и ще ги насвиете от краищата като стар пергамент. — И той благодари на ками че е имал благоразумието да присъствува поне на една атака. — Ужасно беше. За миг си помислих, че е истински бой.
— Заповядано им беше да се бият като в действителност. А сега, ако желаете, може да направите преглед на мускетарите.
— Благодаря. Това е голяма чест.
Защитниците се бяха запътили към лагера си от другата страна на хълма. Петстотинте мускетари чакаха долу при пътеката, която се изкачваше нагоре и после слизаше пак към селото. Бяха се строили начело с Оми и Нага, и двамата отново въоръжени с мечовете си.
— Ябу-сама?
— Да, Анджин-сан?
— Добре, нали?
— Да, добре.
— Благодаря, Ябу-сама. Аз доволен.
Марико го поправи, без да се замисли.
— Доволен съм.
— Извинете. Доволен съм.
Джодзен отведе Ябу настрана.
— Всичко това идея на Анджин-сан ли е?