— Не — излъга Ябу. — Но варварите се сражават по този начин. Той просто обучава хората на зареждане и стрелба.
— А защо не последвате съвета на Нага-сан? Вече сте изстискали знанията му. Защо да рискувате да се разпространят? Той е чумава зараза. Много е опасен, Ябу-сама. Нага-сан е прав — и селяните могат да се бият по този начин. И то с лекота. Отървете се от него още сега.
— Ако Ишидо-сама желае да получи главата му, трябва само да я поиска.
— Аз я искам! Още сега. — Той отново стана рязък. — Говоря от негово име.
— Ще обмисля искането ви, Джодзен-сан.
— И също така от негово име настоявам веднага да отнемете всички пушки на тази войска.
Ябу се намръщи и прехвърли вниманието си върху ротите. Те се приближаваха към хълма в прави, дисциплинирани редици, които изглеждаха донякъде смешни, защото такъв ред не беше нещо обичайно. Заковаха на петдесет стъпки разстояние. Оми и Нага се приближиха сами и отдадоха чест.
— За първо упражнение не беше лошо — каза Ябу.
— Благодаря, господарю — отвърна Оми. Той леко накуцваше, а лицето му беше изцапано, цялото в синини и барутни петна.
— По време на една истинска битка войниците ви нали носят мечове Ябу-сама? — заинтересува се Джодзен. — Самураят трябва да носи оръжието си — в края на краищата мунициите ще свършат.
— Мечовете само ще им пречат, като нападат и се оттеглят. Разбира се, ще ги носят както винаги, за да поддържат изненадата, но ще ги захвърлят още преди първата атака.
— В една истинска битка самураят винаги има нужда от меч. И въпреки всичко съм доволен, че никога няма да използувате тези специални части, нито… — Джодзен за малко да добави „нито тази мръсна подла тактика“, но навреме се овладя. — Или всички ще трябва да се откажем от мечовете си.
— Може и така да стане, Джодзен-сан, ако има война.
— Ще се откажете от своята сабя, Мура-сама? Или дори от подаръка на Торанага?
— Да, за да спечеля боя. Но само за това.
— Ако мускетът заяде или барутът се навлажни, може да ви се наложи да тичате много бързо, за да си спасите главата. — И Джодзен се засмя на собствената си шега. Но Ябу остана сериозен.
— Оми-сан! Покажете му — нареди той.
Оми веднага изкрещя команда, войниците измъкнаха къси щикове от ножниците, висящи почти незабелязани отзад на коланите им, и с едно движение ги наместиха върху дулата на мускетите.
— В атака!
И самураите незабавно се хвърлиха в атака с бойния си вик: „Касигиии!“
Гората от оголена стомана закова на няколко крачки от тях. Джодзен и самураите му се смееха нервно, смутени от неочакваната ярост на войниците.
— Много добре — похвали ги накрая той. Посегна се и докосна един щик. Беше остър като бръснач. — Може и да сте прав, Ябу-сама. Дано никога не се налага да ги използувате в бой.
— Оми-сан — провикна се Ябу. — Стройте ги! Джодзен-сан ще им направи преглед. След това обратно в лагера. Марико-сан, Анджин-сан — след мен.
И той тръгна надолу през редиците, следван от помощниците си, Блакторн и Марико.
— Стройте се до пътеката! Щиковете на място!
Половината се подчиниха веднага, обърнаха се кръгом и отново заслизаха по хълма. Нага и неговите двеста и петдесет самураи останаха по местата ей, а щиковете им все така заплашително стърчаха от пушките им.
Джодзен настръхна.
— Какво става?
— Намирам оскърбленията, които ми нанесохте, за непоносими — злобно изсъска Нага.
— Това са глупости! Не съм ви обиждал — нито вас, нито кой да е друг. Щиковете ви са предизвикателство срещу поста ми! Ябу-сама!
Ябу се обърна от другия край на воинските редици.
— Нага-сан, какво значи това?
— Не мога да простя на този човек обидите, които нанесе на баща ми… и на мен.
— Той е под специална закрила! Не можете да го докоснете! Намира се под закрилата на регентите!
— Моля за извинение, Ябу-сама, но този въпрос засяга само Джодзен-сан и мен.
— Не! Вие сте предоставен на моите заповеди. Заповядвам ви да наредите на хората си да се приберат веднага в лагера!
Никой не помръдна. Закапа дъжд.
— Моля за извинение, Ябу-сама, много моля да ми простите, но това е между нас двамата и каквото и да се случи, аз ви освобождавам от отговорност за моите действия и за действията на моите войници.
Зад гърба на Нага един от хората на Джодзен измъкна сабята си и се хвърли към незащитения му врат. Залп от двадесет мускета му отнесе главата, след което двадесетте коленичиха и започнаха да зареждат. Втората редица зае изходно положение.