— Кой е разрешил истински муниции — изрева Ябу.
— Аз, Йоши Нага-но-Торанага!
— Нага-сан! Заповядвам ви да оставите на мира Небара Джодзен и неговите хора! Веднага се приберете в лагера си, докато докладвам на Торанага-сама за вашето неподчинение!
— Разбира се, че ще го осведомите, и карма си е карма. Преди това обаче, много съжалявам, Ябу-сама но този човек трябва да умре. До един ще умрат. Още сега.
— Аз съм под закрилата на регентите — изпищя Джодзен. — Нищо няма да спечелите, като ме убиете!
— Ще си възвърна достойнството. Ще платите за подигравките си по адрес на баща ми и по мой адрес. Впрочем, така или иначе, ще умрете. Достатъчно ясно ви дадох да разберете това още снощи. А сега видяхте и боя. Не мога да рискувам Ишидо да научи за това. — Той махна към бойното поле. — За този ужас.
— Той вече знае. — Джодзен благослови предвидливостта си, проявена предишната нощ. — Вече знае! Призори му изпратих тайно послание с гълъб. Нищо не печелите, като ме убиете, Нага-сан!
Нага махна към един от хората си, възрастен самурай, който излезе напред и хвърли удушения гълъб в краката на Джодзен. Гълъбът бе последван от отсечената глава на самурая Масумото, изпратен предния ден от Джодзен да отнесе свитъка. Очите му все още бяха отворени, устните — оголили зъбите в гримаса на омраза. Главата се търколи, премина през редиците и спря до един голям камък.
Джодзен изстена. Нага и хората му започнаха да се смеят. Дори Ябу се усмихна. Още един от хората на Джодзен се нахвърли върху Нага, двадесет мускета го надупчиха на решето и стоящият до него самурай, който не бе помръднал, също се строполи смъртно ранен.
Смехът секна.
— Да заповядам ли на хората си да атакуват, господарю — обади се Оми. Колко лесно се оказа да внуши на Нага какво да прави!
Ябу избърса дъждовните капки от лицето си.
— Не, нищо няма да постигнем. Джодзен-сан и хората му са вече мъртви, каквото и да направя. Такава е неговата карма, а Нага-сан си има своята. Нага-сан — провикна се той. — За последен път ви заповядвам да ги пуснете да си вървят!
— Моля да ме извините, но съм принуден да ви откажа.
— Добре тогава. Като свършите, елате да докладвате.
— Да. Трябва да присъствува официален свидетел, Ябу-сама. От името на Торанага-сама и Ишидо-сама.
— Останете, Оми-сан. Ще подпишете смъртното свидетелство и ще го приготвите за изпращане. Аз ще го заверя, Нага-сан.
Нага посочи към Блакторн.
— Нека и варваринът остане като свидетел. Той е отговорен за тяхната смърт, затова нека присъствува.
— Анджин-сан, идете при Нага-сан. Разбирате ли…
— Да, Ябу-сама, разбирам, но защо, моля?
— Ще бъдете свидетел.
— Съжалявам, не разбирам.
— Марико-сан, обяснете му какво значи „свидетел“ — че трябва да присъствува на каквото и да се случи, а след това ме последвайте в крепостта.
Прикривайки задоволството си, Ябу се обърна и тръгна.
— Ябу-сама! Моля ви? Ябууусамааа! — крещеше Джодзен.
Когато всичко свърши, Блакторн се прибра у дома. В къщата цареше тишина, селото бе обвито в дъждовна пелена. Банята не го пречисти. Сакето не можа да премахне горчивия вкус от устата му. Благовонията не пропъдиха смрадта от ноздрите му.
По-късно Ябу изпрати да го повикат. Обсъдиха най-подробно атаката, минута по минута. Присъствуваха Оми, Нага и Марико. Нага както винаги се държеше хладно, само слушаше, много рядко се обаждаше, все още заместник-командир. Никой от тях не бе впечатлен от случилото се.
Работиха до късно след залез слънце. Ябу нареди да ускорят темпото на ученията, веднага да сформират батальон от още петстотин души и още толкова след седмица.
Блакторн се прибра сам у дома, вечеря сам и през цялото време не му даваше мира едно страшно откритие: те нямаха чувство за грях, нито имаха съвест — дори Марико.
През нощта не можа да заспи. Излезе от къщата, а вятърът го дърпаше назад. Поривите му бяха разпенили вълните. Силен повей запрати някаква отломка срещу близката къща. Кучетата виеха към небето и се ровеха в отпадъците. Покритите с оризова слама покриви мърдаха като живи. Щорите се удряха една в друга и хората като безмълвни духове се опитваха да ги затворят и залостят. Приливът беше много висок. Всички рибарски лодки бяха изкарани от водата на безопасно разстояние, много по-навътре на брега от друг път. Всичко беше приковано с летви.