После други двама коленичиха, а последният застана зад тях. Първият бе обезглавен като другарите си, щом посегна за късия меч. Но вторият каза:
— Аз, Хирасаки Кенко, знам как трябва да умра — как трябва да умре един самурай. — Беше строен младеж, напарфюмиран и почти красив, с бледа кожа, намазана с благовонни масла коса, много спретнат и издокаран. Той вдигна меча си благоговейно и уви донякъде острието в пояса си, за Да го улови по-добре. — Протестирам срещу смъртта на Джодзен-сан и хората му — твърдо заяви той, кланяйки се на Нага. Погледна за последен път небето и се усмихна насърчително на секунданта си. — Сайонара, Тадео. Сбогом.
И заби късия като нож меч дълбоко в лявата страна на стомаха си. После го разпра целия, с две ръце, извади ножа и пак го заби дълбоко, този път над слабините, като рязко го дръпна нагоре. Накълцаните му вътрешност се изсипаха в скута му и докато грозно изкривеното му лице агонизираше, секундантът му сложи край на всичко с един силен удар.
Нага лично вдигна главата за оплетената коса, избърса я от праха и затвори очите. След това нареди на хората си да я измият, увият и изпратят на Ишидо а всички почести, е подробен разказ за доблестта на Хирасаки Кенко.
Последният самурай коленичи. Нямаше кой да му асистира. Беше съвсем младо момче. Пръстите му трепереха и страхът го изяждаше отвътре. Два пъти изпълни своя дълг към другарите си, два пъти нанесе чисти, достойни удари, като им спести изпитанието на болката и срама от страха. Изчака най-скъпия си другар да умре като самурай, да се принесе сам в жертва сред изпълнената е гордост тишина и го обезглави е ненадминато умение. Никога преди не беше убивал.
Очите му се впиха в собствения му меч. Оголи стомаха ей и се замоли да има доблестта на своя любим приятел. Сълзите му напираха, но той напрегна цялата си воля и на лицето му се появи замръзнала, усмихната гримаса. Размота пояса си и уви донякъде острието. И тогава, понеже младежът така добре бе изпълнил своя дълг, Нага махна е ръка на помощника си. Самураят се приближи, поклони се и се представи официално:
— Осараги Нампо, капитан на Торанага-сама, девети легион. За мен ще бъде чест да ви послужа за секундант.
— Икомо Тадео, първи офицер, васал на Ишидо-сама — отвърна младежът. — Благодаря. За мен е чест да ви приема за свой секундант.
Смъртта му беше бърза, безболезнена и доблестна.
Събраха главите. Изведнъж Джодзен отново се върна е писък към живота и е трескави ръце безпомощно се опита да събере вътрешностите си.
Оставиха го на кучетата, довтасали от селото.
Глава тридесет и четвърта
В часа на коня — единадесет часа сутринта, десет дни след смъртта на Джодзен и всичките му самураи, три галери, претъпкани е войници, се показаха иззад полуострова при Анджиро. Торанага слезе на брега. До него крачеше Бунтаро.
— Първо искам да видя учението с атаката, Ябу-сан, с първоначалните петстотин души. Веднага — нареди той.
— Не може ли да го отложим за утре, за да имам време да се подготвя — дружелюбно помоли Ябу, ала отвътре кипеше от ярост заради внезапното пристигане на Торанага и го хвана яд на шпионите му, за гдето не го бяха предупредили. Едва успяха да слязат на брега с почетната стража. — Сигурно сте изморен…
— Благодаря, не съм уморен — рязко го прекъсна Торанага. — И без „защитници“, сложни декори, писъци и престорена смърт — нямам нужда от всичко това. Не забравяйте, стари приятелю, че съм участвувал в достатъчно пиеси „Но“ и сам съм поставил не една, така че имам развито въображение и мога да го използувам. Не съм селянин ронин. Заповядайте, моля, веднага да започнат.
Стояха на брега до кея. Торанага бе обграден от елитната си стража и самураите продължаваха да се изсипват от закотвената галера. Още хиляда, тежко въоръжени, бяха натъпкани в другите две галери, които чакаха недалеч от брега. Денят беше топъл, безоблачен, вълнението — съвсем леко, а хоризонтът бе обвит в мараня.
— Игураши, погрижи се за това.
Ябу едва успя да сдържи гнева си. Откак преди единадесет дни изпрати в Йедо първото си съобщение за пристигането на Джодзен, оттам се получиха само няколко лаконични известия, и то от собствената му шпионска мрежи, а от Торанага — нищо, освен безсистемни и нищо незначещи отговори на все по-настойчивите му сигнали, което го караше да беснее от яд: