„Поразен от новините за моя син. Моля, чакайте по-нататъшни указания.“
Четири дни по-късно:
„Отговорните за смъртта на Джодзен ще бъдат наказани. Да останат на постовете си, но все така под арест, докато се посъветвам с Ишидо-сама.“
И вчера — най-сразяващото послание:
„Днес получих официалната покана от новия Съвет на регентите да присъствувам в Осака на церемониалната изложба на цветя. Когато възнамерявате да потеглите? Съобщете ми незабавно.“
— Това не може да означава, че Торанага заминава — объркано се чудеше Ябу.
— Принуждава ви да вземете решение — обади се Игураши. — Каквото и да отговорите, все сте в капана.
— И аз така мисля — додаде Оми.
— Защо не получаваме новини от Йедо? Какво става там с нашите шпиони?
— Имам чувството, че Торанага знае всичко, което става в цяло Кванто — каза Оми. — Може би му е известно и кои са шпионите ни.
— Днес е вече пети ден, господарю — напомни му Игураши. — Всичко е готово за заминаването ви. Искате ли да тръгнете?
Сега на брега Ябу благослови своя кама пазител, който го убеди да послуша съвета на Оми да остане до последния възможен ден.
— Що се отнася до посланието ви, Торанага-сама, което пристигна вчера — нали не заминавате за Осака?
— А вие?
— Аз съм ви признал за свой водач. Естествено е да чакам вашето решение.
— За мен е лесно да взема решение, Ябу-сама, но за вас е много трудно — регентите несъмнено ще ви накълцат на парчета за убийството на Джодзен и хората му. Ишидо е силно разгневен — и с пълно право.
— Не съм го извършил аз, Торанага-сама. Убийството на Джодзен, макар и заслужено, бе извършено въпреки изричните ми заповеди.
— Но добре ви дойде, че Нага-сан ви свърши тази работа, нали? Иначе сам трябваше да се заемете е нея. За сина ми ще поговорим по-късно, а сега да тръгваме — ще разговаряме, докато се изкачваме към мястото на ученията. Да не губим време. — И Торанага тръгна е характерната си бърза крачка, следван плътно от охраната си. — Да, дилемата ви, стари приятелю, е много голяма. Ако отидете, губите главата си, Идзу и, разбира се, целият род Касиги ще свърши на площадката за екзекуции. Ако останете, Съветът ще ви заповяда да се самоубиете. — Той му хвърли кос поглед. — Може би трябва да постъпите както намекнахте последния път, като бях в Анджиро. С удоволствие ще ви послужа като секундант. Възможно е главата ви да смекчи настроението на Ишидо, като се срещнем.
— Главата ми няма никаква стойност за Ишидо.
— Не съм съгласен е вас.
В този момент ги настигна Бунтаро.
— Извинете, господарю, къде ще заповядате да разположа хората?
— На платото. Установете там постоянния ви лагер. С мен в крепостта остават двеста души охрана. Щом се разпоредите, върнете се пак при мен. Искам да присъствувате на ученията.
И Бунтаро забърза назад.
— Постоянен лагер? Тук ли оставате?
— Не, само хората ми. Ако атаката се окаже толкова внушителна, колкото ми докладваха, ще сформираме девет батальона от по петстотин души.
— Какво?
— Да. Доведох ви с мен още хиляда специално подбрани самураи. Също и предостатъчно барут и куршуми. Останалото ще пристигне през седмицата с още хиляда души.
— Ще имаме девет батальона?
— Да. Ще образуват един полк. Бунтаро ще поеме командуването на полка.
— Може би по-добре аз да се заема с това. Той ще…
— О, вие забравяте, че след няколко дни се събира Съветът. Как ще командувате полка, ако заминете за Осака? Не сте ли готов за пътуването?
Ябу помълча известно време.
— Ние сме съюзници. Разбрахме се, че вие сте водачът, и препикахме съглашението. Аз съм се придържал към него и продължавам да го спазвам. Сега е мой ред да попитам — какви са вашите планове? Ще воюваме ли, или не?
— Никой не ми е обявил война. Поне засега.
Ябу умираше от желание да измъкне от ножницата меча си Йошитомо и да разплиска кръвта на Торанага в калта — веднъж и завинаги, пък каквото ще да става. Усещаше дъха на охраната в непосредствена близост до себе си, но вече не го бе грижа.