— Съветът не означава ли и вашата смърт? Вие сам казахте. Щом се съберат, ще трябва да им се подчините.
— Разбира се…
Торанага махна на охраната си да се отдръпне малко назад и се облегна удобно на меча си, разтворил широко късите си, яки крака.
— Тогава какво решавате? Какво предлагате?
— Първо да видя една атака.
— А след това?
— Ще отида на лов.
— А в Осака ще ходите ли?
— Разбира се.
— Кога?
— Когато ми е удобно.
— Искате да кажете, че когато е удобно на Ишидо ли?
— Искам да кажа, когато на мен ми е удобно.
— Ще ни изолират. Не можем да се бием с цяла Япония дори с полк като нашия, пък и не е възможно да го обучим за десет дни.
— Така е.
— Тогава?
— Какво точно стана о Джодзен и Нага-сан?
Ябу му разказа всичко, като пропусна само факта, че Нага бе ловко подведен от Оми.
— А моят варварин? Как се държи Анджин-сан?
— Добре, много добре.
Ябу му разказа за опита за сепуку първата вечер я как умело го бе склонил да постигнат взаимно съгласие.
— Умно — бавно изрече Торанага. — Никога не бих допуснал, че ще се опита да извърши сепуку. Интересно.
— Имахме голям късмет, че Оми-сан е бил нащрек.
— Да.
Ябу нетърпеливо чакаше да чуе още нещо, но Торанага мълчеше.
— Онази новина, дето ви я изпратих — че Ито-сама ще стане регент — не издържа накрая Ябу. — Знаехте ли я вече?
Торанага не му отговори веднага.
— Бях дочул нещо. Ито-сама е най-подходящият избор за Ишидо. Нещастният глупак винаги си е падал по почестите. Голяма двойка ще бъдат.
— Но неговият глас ще ви унищожи, независимо какъв е.
— Да, ако Съветът се събере.
— А, значи наистина имате нещо предвид?
— Винаги имам нещо предвид, дори няколко неща — не сте ли разбрали вече? Но вие какво възнамерявате да правите, съюзнико? Ако ще тръгвате — тръгвайте. Ако ще останете, останете. Избирайте.
И той продължи напред.
Марико подаде на Торанага свитък е гъсто изписани йероглифи.
— Това ли е всичко? — попита той.
— Да, господарю. — Тя се чувствуваше зле в задушната каюта и не й беше приятно, че отново е на галерата, дори когато бе закотвена в пристанището. — Много от нещата във военния наръчник се повтарят, но аз водих бележки всяка нощ и записвах всичко по реда на случилото се или поне така се опитвах. Това е по-скоро дневник на казаното и станалото, откак ни напуснахте.
— Добре. Чел ли го е някой?
— Поне аз не знам такова нещо. — Тя започна да си вее с ветрилото. — Наложницата и прислугата на Анджин-сан са ме виждали да го пиша, но аз го държах заключен.
— Какви са вашите изводи?
Марико се поколеба. Огледа каютата и кръглото прозорче.
— На кораба са само мои хора, а тук долу сме сами.
— Да, господарю. За момент си спомних думите на Анджин-сан, че на кораба тайни няма. Много се извинявам. — Тя се замисли за миг, после уверено продължи. — Полкът на мускетарите ще спечели една-единствена битка. Варварите могат да ни разбият, ако стоварят оръдия на брега. Трябва ви и варварска флота. Досега знанията на Анджин-сан се оказаха от огромно значение за нас — до такава степен, че трябва да се запазят в пълна тайна — само за вашите уши. Ако попаднат във вражески ръце, ще се окажат смъртоносни за вас.
— Кой ги владее в момента?
— Ябу-сан знае много, но Оми-сан знае попече от него — той има най-силно развита интуиция. Също Игураши-сан, Нага-сан и войските — войниците, разбира се познават стратегията, но не и тънкостите, и съвсем не владеят политическите и общите познания на Анджин-сан. Най-много знам аз. Записала съм всичко, което е казал, питал или коментирал, господарю. Най-старателно. Той, разбира се, не ни е съобщил само някои неща, по познанията му са обширни, а паметта му е почти безупречна. Ако проявите търпение, ще може да ви даде пълна картина за света, обичаите, опасностите. — Ако говори истината.
— А говори ли я?
— Според мен — да.
— Какво е мнението ви за Ябу?
— Ябу-сан е жесток човек, без задръжки. Не запита нищо освен собствените си интереси. Дълг, вярност, традиции — всичко това са за него празни думи. В мислите му се долавят проблясъци на голяма хитрост, дори остър ум. Еднакво е опасен и като съюзник, и като враг.