Той кимна в знак на съгласие, съзнавайки, че тя би дала мило и драго, за да може да му зададе някои въпроси: за новия Съвет, за назначаването на Ито, за присъдата над Нага, дали войната е неизбежна.
— Имаме щастие, че съпругът ви отново е при нас. Ветрилото й замря.
— Не мислех, че ще успее да избяга. Изобщо не допусках. Всеки ден съм казвала по една молитва и съм кадила тамян за вечна му памет. — Сутринта Бунтаро й разправи как друг отряд войници на Торанага прикрил бягството му от брега и той се добрал безпрепятствено до края на града. Там го чакали петдесет негови хора с отпочинали коне, всички предрешени като бандити, бързо стигнали до планините по малко известни пътеки и потеглили направо към Йедо. На два пъти преследвачите му го настигали, но не били достатъчно многобройни, за да го хванат, и той успявал с бой да си пробие път. Веднъж попаднал в засада и загубил почти всичките си хора — останали му само четирима, но отново се измъкнал и се скрил навътре в горите. Пътувал само нощем, а през деня спял. Хранели се с горски плодове, пиели вода от реките, отмъквали от отдалечени къщи по малко ориз и отново в галоп, а преследвачите им били все по петите. Двадесет дни му трябвали, за да се добере до Йедо. Само двама от хората му останали живи. — Истинско чудо наистина. Мислех, че са ме обладали ками, като го съзрях редом с вас на брега.
— Умен е. Силен и умен.
— Мога ли да ви попитам какви новини имате за Хиромацу-сан, господарю? Също и за Кирицубо-сан и Садзуко-сан?
Торанага уклончиво разказа как! Хиромацу се завърнал в Йедо в деня, преди той самият да потегли насам, а дамите му решили да останат в Осака. Причината за забавянето била здравословното състояние на Садзуко. Нямаше защо да съобщава подробности. И двамата много добре знаеха, че това е просто общоприета формула и че генерал Ишидо никога не би допуснал да му се изплъзнат две такива Ценни заложнички, след като бе изтървал Торанага.
— Шигата га най — завърши той. — Карма. Нищо не може да се направи.
— Да.
Той взе ръкописа.
— А сега ще прочета това. Благодаря ви, Марико-сан. Много добре сте се справили. Моля ви призори да доведете Анджин-сан в крепостта.
— Торанага-сама, тъй като моят господар е вече тук, Трябва…
— Съпругът ви вече даде съгласието си, докато съм тук, да продължите да ми служите като преводач. Така че и през следващите дни задълженията ви към Анджин-сан ще бъдат на преден план.
— Но, Торанага-сама, трябва да уредя дом за своя господар. Ще му трябват слуги и къща.
— За момента това ще е загуба на време, пари и усилия. Ще остане заедно е войските или ако предпочита, да отиде да живее в къщата на Анджин-сан. Както желае. — Той забеляза, че тя пламна от недоволство. — Нан джа?
— Моето място е до моя господар. Да му служа.
— Мястото ви е където аз искам да бъдете.
— Да, разбира се, моля да ме извините.
— Разбира се.
Тя излезе, а той внимателно прочете свитъка. Също и военния наръчник. После отново се върна към някои места в ръкописа. Прибра и двата документа на сигурно място, постави пазачи пред каютата и се качи на палубата.
Разсъмваше се. Денят обещаваше да бъде топъл и облачен. Отложи срещата с Анджин-сан, която бе насрочил, и отиде на кон до платото, придружен от сто самураи. Там взе със себе ей соколарите и три сокола и ловува в радиус от двадесет ли. До обед хвана три фазана, два големи горски бекаса, един заек и връзка пъдпъдъци. Единият фазан и заека изпрати на Анджин-сан, останалото взе със себе си в крепостта. Някои от самураите му не бяха будисти и той се отнасяше снизходително към навиците им в храненето. Самият той хапна студен ориз с пастет от риба и мариновани водорасли е джинджифил. След това се сви на пода и заспа.
Късно следобед Блакторн весело си подсвиркваше в кухнята. Около него се суетяха главният готвач, готвачът на зеленчуци, готвачът на риба и помощниците им — до един усмихнати, но вътрешно ужасени, че господарят им се намира в кухнята заедно с господарката и защото тя им бе съобщила, че той ще им окаже честта да им покаже как се готви по негов вкус. А най-вече ги ужасяваше заекът.
Блакторн вече бе окачил фазана под стряхата на складовото помещение с наставлението никой — никой! — да не го докосва.
— Добре ли разбраха, Фуджико-сан? Никой пипа — само аз — с престорена сериозност повтори той.