— Заповядайте, вуйчо. Колко мило от ваша страна, че ни посещавате толкова скоро след пристигането си — любезно го приветствува Фуджико.
— А, Фуджико-сан. Как… Що за воня е това?
— Господарят готви дивеч, изпратен от Торанага-сама. Показва на недостойните ми слуги как трябва да се готви.
— Щом желае да готви, предполагам, че това си е негова работа, макар че… — Бунтаро сбръчка нос с отвращение. — Да, един господар може да прави в къщата си всичко, позволено от закона, стига да не безпокои съседите си.
Подобна миризма можеше да послужи като повод за оплакване и човек понякога си навличаше големи неприятности, ако обезпокояваше съседите си. Нискостоящите никога не тревожеха висшестоящите. Иначе падаха глави. Затова навсякъде самураите гледаха да поддържат добросъседски отношения с други самураи, по възможност от същия ранг, селяните — със селяни, търговците си имаха свои улици, а ета живееха изолирани от всички. Непосредствен съсед в случая беше Оми. Той е по-висшестоящ, сепна се Фуджико.
— Искрено се надявам никой да не е обезпокоен — разтревожено каза тя на Бунтаро и се запита какви ли нови злини е замислил. — Желаете ли да видите господаря? — понечи тя да стане, но Бунтаро я спря.
— Не, не се безпокойте, моля ви, ще почакам — официално отвърна той и сърцето й се сви. Бунтаро беше известен с лошите си обноски и учтивост от негова страна означаваше опасност. — Извинявам се, че пристигам така ненадейно, без да изпратя човек да поиска среща — продължи той. — Торанага-сама ми каза, че Анджин-сан може би ще ми разреши да използувам неговата баня и да отседна в къщата му. Не за постоянно, а само да преспивам тук от време на време. Бихте ли го попитали по-късно дали ще ми даде позволение?
— Разбира се — отвърна тя все така в рамките на етикета и й призля при мисълта, че Бунтаро ще живее в къщата й. — Убедена съм, че той ще се почувствува поласкан, вуйчо. Мога ли да ви предложа чай или саке, докато чакате?
— Благодаря. Саке, ако обичате.
Нигацу бързо постави възглавничка на терасата и хукна за саке, макар че умираше от желание да остане.
Бунтаро връчи на охраната си лъка и колчана, събу мръсните си сандали и затропа по стълбите към верандата. Измъкна меча си за убиване от пояса, седна с кръстосани крака и го постави на коленете си.
— Как е съпругата ми? С Анджин-сан ли е?
— Не, Бунтаро-сама, много съжалявам, но й е заповядано да се яви в крепостта, където…
— Заповядано? От кого? От Касиги Ябу?
— О, не, от Торанага-сама, господарю, още щом се върна от лов днес следобед.
— А, значи от Торанага-сама. Бунтаро се поуспокои и намръщено погледна през залива към крепостта. Знамето на Торанага се развяваше там до това на Ябу.
— Желаете ли да изпратя някой да я повика?
Той поклати глава.
— Имам достатъчно време за нея. — После въздъхна и погледна племенничката си, дъщеря на най-малката му сестра. — Имам голям късмет, че жена ми е тъй образована и съвършена, нали?
— Да, господарю. Тя беше от голяма полза като преводачка на знанията на Анджин-сан.
Бунтаро се загледа пак в крепостта, после започна да души въздуха, тъй като вятърът отново довя мириса на вареното.
— Имам чувството, че съм в Нагасаки или Корея. Там постоянно готвят месо — или го варят, или го пекат. Корейците са животни, същински човекоядци. Вонята на чесън прониква дори в дрехите и косите им.
— Трябва да е било ужасно.
— А, войната не беше лоша. Лесно можехме да спечелим и да си пробием път до Китай. Щяхме да цивилизоваме и двете страни. — Бунтаро пламна от гняв и гласът му започна да стърже като пила. — Но не спечелихме. Загубихме и се върнахме посрамени, защото ни предадоха. Предадоха ни високопоставени мръсници.
— Да, това е много тъжно а вие сте прав. Напълно сте прав, Бунтаро-сама — опита се тя да го успокои и лъжата й се удаде съвсем лесно, макар много добре да знаеше, че никоя страна не може да цивилизова Китай, защото си беше цивилизован от най-древни времена.
Но вената на челото му пулсираше и той говореше повече на себе си:
— Но ще си платят. До един! Мръсни предатели! Трябва само да изчакаш търпеливо до брега на реката, за да заплават покрай теб труповете на враговете ти, така ли е? А аз ще чакам и много скоро ще се изплюя върху главите им. Обещал съм си го. — Той я погледна. — Мразя предателите и прелюбодейките! И лъжците!