— Моля да му благодарите, но ще може ли преди това да се изкъпя? Ако му е угодно, ще се срещнем, след като се върне съпругата ми.
Глава тридесет и пета
Блакторн чакаше в градината, облечен в униформено кафяво кимоно, подарък от Торанага, със сабите и пояса и зареден пищов, скрит също в пояса. От притеснените, набързо дадени обяснения на Фуджико, а по-късно и от слугите разбра, че трябва да приеме Бунтаро официално, защото бил важен военачалник, хатамото и пръв гост в къщата му. Затова веднага се изкъпа, преоблече се и чакаше на уреченото място.
Беше се видял за малко е Бунтаро още вчера, когато пристигна. През целия ден Бунтаро беше зает с Торанага и Ябу, заедно е Марико, и Блакторн бе оставен да организира незабавно демонстрацията на атаката е помощта на Оми и Нага.
Марико се прибра късно. Разказа му накратко за бягството на мъжа си, как е бил преследван от хората на Ишидо, как им се изплъзнал и накрая се промъкнал през вражеските провинции, за да стигне до Кванто.
— Било е изключително трудно, но очевидно не и невъзможно, Анджин-сан. Моят съпруг е много силен и храбър.
— А сега какво ще стане? Ще си тръгнете ли?
— Торанага-сама нареди всичко да остане както преди. Нищо да не се променя.
— Вие се променихте, Марико-сан. Веселите искрици изчезнаха от очите ви.
— Не, Анджин-сан. Така ви се струва. Просто ми олекна, че е жив, защото бях сигурна, че е загинал.
— Да, но това ви промени.
— Разбира се. Благодаря на бога, че моят господар не е бил пленен, че е оживял да се подчини на заповедите на Торанага-сама. А сега, ако ме извините, Анджин сан, много съм изморена. Простете, но съм много, много изморена.
— Нещо да ви помогна?
— С какво можете да ми помогнете, Анджин-сан? Освен да споделите нашето щастие. Всъщност нищо не се е променило. Нищо не е свършило, защото нищо не е започвало. Всичко е като преди. Съпругът ми е жив.
А не съжалявам ли, че не е мъртъв? — питаше се Блакторн сега в градината. Не. Тогава защо е скритият пищов? Да не би да си изпълнен с чувство на вина? Не. Нищо не е започнало, каза тя. Така ли мислиш? Не е ли започнало? Не. Мислеше, че си с нея. Това не е ли същото, както ако си бил с нея?
От къщата се зададе Марико. Приличаше на миниатюрна порцеланова статуетка, вървяща на половин крачка зад Бунтаро, както беше редно. В сравнение с нея мечешката му фигура изглеждаше още по-непохватна и груба. Придружаваха ги Фуджико и прислужничките.
Той се поклони.
— Йокосо йоде кудасарета, Бунтаро-сан. Добре дошли в къщата ми.
Всички се поклониха. Бунтаро и Марико седнаха на възглавничките срещу него. Нигацу и прислужничката Кой започнаха да сервират чай и саке. Бунтаро пиеше саке и Блакторн последва примера му.
— Домо, Анджин-сан. Икага десу ка? Благодаря, как сте?
— Иой. Икага десу ка? Добре, а вие?
— Иой. Кова джодзуни шабереру йони ната на. Добре. Започвате добре да говорите японски.
Но скоро Блакторн изтърва нишката на разговора, защото Бунтаро заваляше думите, говореше небрежно и забързано.
— Съжалявам, Марико-сан, но не разбрах какви каза.
— Моят съпруг ви благодари, задето се опитахме да го спасите. С греблото, не помните ли? Когато бяхме в Осака.
— А со десу. Домо. Кажете му, моля ви, че все още съм на мнение, че тогава трябваше да се върнем на брега. Имаше време. Момичето загина напразно.
— Той казва, че това е карма.
— Излишна смърт — настоя Блакторн и съжали за грубостта си. Забеляза, че тя не преведе думите му.
— Моят съпруг казва, че стратегията на атаката е великолепна.
— Домо. Радвам се, че е успял да избяга здрав и читав и че ще командува полка. И е, разбира се, добре дошъл да живее в къщата ми.
— Домо, Анджин-сан. Бунтаро-сама казва: да, планът за нападението е много добър, но той самият винаги ще носи лъка и мечовете си. Може да убие когото и да било от много по-голямо разстояние с безупречна точност и по-бързо от един мускет.
— Утре, ако желае, ще стреляме един срещу друг и ще видим.
— Ще загубите, Анджин-сан, много съжалявам. Позволявам си да ви предупредя да не опитвате нищо такова.
Блакторн видя как очичките на Бунтаро бързо се прехвърлят ту върху Марико, ту върху него.
— Благодаря, Марико-сан, кажете му, че бих искал да го видя как стреля.