— А, гамен насай, хи га курете кара ни иташимасу.
Тя посочи към слънцето и Блакторн разбра, че е казала „след залез слънце“. Той кимна и изръмжа, което на японски минаваше за учтиво „благодаря, разбрах“.
Марико пак се обърна към него:
— Моят съпруг би искал да му разкажете за някоя битка, в която сте участвували.
— Те всички са описани във военния наръчник, Марико-сан.
— Казва, че го е изчел с голям интерес, но там нямало никакви подробности. През следващите дни би искал да научи всичко за вашите битки. А сега, ако обичате разкажете за някоя от тях…
— До една са във военния наръчник. Може би утре, Марико-сан.
Искаше му се да остане сам и да обмисли поразителното си хрумване за крепостта Осака и онази битка, пък и му омръзна да говори, да го разпитват и най-вече много беше изгладнял.
— Моля ви, Анджин-сан, разкажете отново, само веднъж, за моя съпруг. Моля ви.
Той долови умолителните нотки в гласа й и се смили.
— Разбира се. Как мислите, за коя да му разкажа?
— За тази в Холандия.
— Добре.
И той започна да разказва за онзи бой, дето приличаше на всички останали боеве, в които хората умират най-вече поради грешките и некадърността на командуващите офицери.
— Моят съпруг казва, че тук не е така, Анджин-сан. Тук командуващите офицери трябва да са много способни. В противен случай загиват много бързо.
— Разбира се, моите критики се отнасят само за европейските военачалници.
— Бунтаро-сама обещава да ви разкаже в близките дни за нашите воини и военачалници, особено за тайко. В отговор на вашата информация — уклончиво каза тя.
— Домо — благодари Блакторн, усещайки как погледът на Бунтаро се впива в него като свредел. Какво ли всъщност искаш от мен, кучи сине?
Вечерята се оказа пълен провал. За всички.
Още като излязоха от градината и се запътиха към верандата, където щеше да бъде сервирано, се случиха някои лоши знамения.
— Извинете, Анджин-сан, но какво е това? — посочи Марико. — Ей там. Моят съпруг пита какво е това.
— Къде? А, това ли? Фазан — обясни Блакторн. Торанага-сама ми го изпрати заедно със заека. Ще вечеряме с него по английски — или поне аз имам такива намерения, макар че би стигнал за всички.
— Благодаря, но… ние, моят съпруг и аз, не ядем месо. Защо е провесен така фазанът? В тази горещина… не бива ли да го свалите от там и да го сготвите?
— Така се приготвя фазан. Първо се окачва, за да узрее месото.
— Как? Така? Извинете, Анджин-сан — притесни се тя — много се извинявам, но той бързо ще се развали. Все още е с перушината и не е… почистен.
— Месото на фазаните е много сухо, Марико-сан, затова се окачва да виси няколко дни и дори седмици в зависимост от температурата. След това се чисти и готви.
— И вие… го оставяте така на открито? Да гние? Като…
— Нан джа? — нетърпеливо попита Бунтаро.
Тя започна да му обяснява с извинителен тон и той пое дълбоко въздух, стана, огледа фазана и го побутна с пръст. Няколко мухи се разхвърчаха с бръмчене и отново кацнаха върху птицата. Фуджико колебливо каза нещо на Бунтаро и той пламна.
— Наложницата ви казва, че сте заповядали никой освен вас да не се докосва до него.
— Да. Вие не окачвате ли дивеча? Тук не всички са будисти.
— Не, Анджин-сан, мисля, че никой не окачва фазаните по този начин.
— Някои смятат, че фазанът трябва да виси за перата на опашката си, докато те окапят, но това са врели-некипели — продължи Блакторн. — Правилното окачване е за шията — тогава соковете се запазват. Други го окачват за врата и го държат, докато падне, но аз лично не обичам месото да узрее чак до такава степен. Едно време ние…
Той млъкна, защото тя леко бе позеленяла.
— Нан десу ка, Марико-сан? Какво ви стана — обезпокои се Фуджико.
Марико им обясни. Те се засмяха нервно, а Марико-сана и избърса с отмалели ръце запотеното си чело.
— Ще ме извините ли за момент, Анджин-сан?
И вашата храна е не по-малко особена, искаше му се да възрази. Какво ще кажете за вчерашната сурова сепия — бяла, лигава, безвкусна, жилава и сервирана само с няколко капки соев сос? Или за кълцаните пипала на октопод, пак сурови, с гарнитура от студен ориз и водорасли? Ами суровата медуза с жълтокафяво варено торфу — ферментирало мляко от соя, дето прилича на повърнато от куче? Ах, да, разбира се, много елегантно поднесено в крехка и красива купичка, но това не му пречеше да прилича на повърнато. Да, дявол да го вземе, на човек може направо да му прилошее!