Блакторн ги гледаше като замаян. Когато се увери, че очите му не го лъжат, приближи се бавно със зареден, но не насочен пищов, готов за някаква предателска клопка. Спря на изстрел разстояние. Бунтаро не помръдна. Обичаят изискваше и той да коленичи и да отвърне на поздрава, защото бяха равни или почти равни, но не можеше да проумее на какво дължи тази невероятна почтителност в една ситуация, при която неминуемо би се проляла кръв.
— Ставай, кучи сине — провикна се той и се приготви да дръпне и двата спусъка.
Но Бунтаро нито каза, нито направи нещо. Остана със сведена глава, с ръце в прахта. Гърбът на кимоното му беше мокър от пот.
— Нан джа?
Блакторн умишлено попита „какво има“ с най-непочтителния израз с надеждата да предизвика Бунтаро да стане и да започне пръв, защото не би могъл да го застреля така, със сведена в прахта глава. В следващия миг осъзна колко е невъзпитано от негова страна да стои прав, докато те се кланят, и че това „нан джа“ е нетърпима и напълно излишна обида. И той коленичи, хванал здраво пищовите, долепи длани до земята и им върна поклона. После седна на петите си.
— Хай? — насили се той да попита учтиво.
Бунтаро веднага започна да мърка раболепно. Извиняваше се. За какво и защо, Блакторн не разбра. Долавяше само някои от думите и неколкократното повтаряне на „саке“, но нямаше никакво съмнение — Бунтаро смирено молеше за прошка. Говореше, без да млъква, а когато спря, отново сведе глава ниско в прахта.
Заслепяващата ярост вече бе напуснала Блакторн.
— Шигата га най — дрезгаво промърмори той думите, които означаваха „нищо не може да се направи“ или „какво сте можели да направите?“, но се питаше дали това извинение не е някакъв ритуал преди нападение. — Шигата га най. Хакири уакарану га шинпай сурукотова най. Нищо не може да се направи. Не разбирам какво точно казахте, но не се безпокойте.
Бунтаро вдигна поглед и седна на петите си.
— Аригато, аригато, Анджин сама. Домо, гомен насай.
— Шигата га най — повтаряше Блакторн и щом му стана ясно, че извинението е истинско, започна да отправя благодарности към господа за появилата се като по чудо възможност да предотврати дуела. Знаеше, че няма никакви права, че се държа като луд и че единствената възможност да излезе от кризата с Бунтаро е да действува по правилата. Което означаваше Торанага.
Но защо ми се извинява? — трескаво се питаше той. Мисли! Научи се да мислиш като тях! И тогава отговорът блесна като светкавица. Сигурно защото съм хатамото и той, моят гостенин, е нарушил моето уа, хармонията на моя дом. Бурният скандал със съпругата му в моя дом ме е оскърбил, което означава, че е сгрешил, че няма право да постъпи така и е длъжен да ми се извини, независимо дали е искрен, или не. Един самурай е длъжен да се извини на друг самурай, както и един гостенин — на домакина…
Чакай! Не забравяй също, че според техните обичаи на мъжете е позволено да се напиват до припадък, от тях дори се очаква от време на време да бъдат пияни и тогава — в границите на разумното, разбира се — не отговарят за постъпките си. Не губят престиж дори ако се напият като свине. Спомни си колко спокойно се отнесоха Марико и Торанага към твоето безпаметно напиване на кораба. Беше им забавно, но не се отвратиха, както ние бихме се отвратили. Пък и не е ли изцяло твоя вината? Нали ти даде тон на това пиянство? Нали ти искаше да го предизвикаш?
— Да — отговори си той на глас.
— Нан десу ка, Анджин-сан? — попита веднага Бунтаро с кръвясали очи.
— Нани мо. Уаташи но кашицу десу. Нищо. Грешката беше моя.
Бунтаро заклати глава — не, грешката била само негова и той отново се поклони и извини.
— Саке — приключи разговора Блакторн и сви рамене. — Шигата га най. Саке!
Бунтаро се поклони и отново му благодари. Блакторн му върна поклона и стана, следван от двамата японци, които още веднъж му се поклониха. Той отново им върна поклона.
Най-накрая Бунтаро се обърна, залитайки. Блакторн изчака да се отдалечат и се запита дали онзи бе толкова пиян, колкото се правеше.
Когато се върна, Фуджико го чакаше на верандата — отново предишната учтива, усмихната Фуджико. Какво ли всъщност си мислиш? — запита се той, като я поздравяваше и тя любезно му отвърна на поздрава.