Вратата на стаята на Марико беше затворена и прислужницата й стоеше до нея като на пост.
— Марико-сан?
— Да, Анджин-сан?
Той почака, но вратата не се отвори.
— Как сте?
— Благодаря, добре. — Тя се изкашля и продължи с тихия си, малко немощен глас. — Фуджико съобщи вече на Ябу-сан и Торанага-сама, че днес не съм разположена и няма да съм в състояние да превеждам.
— Трябва да ви види лекар.
— Благодаря, но Суво ми стига, изпратих вече да го повикат.
— Вижте, аз разбирам малко от медицина. Да не би да кашляте кръв?
— Не, подхлъзнах се и леко си нараних бузата. Уверявам ви, че нищо ми няма.
Той почака малко и додаде:
— Бунтаро ми се извини.
— Да, знам, Фуджико е наблюдавала всичко откъм портата. Най-смирено ви благодаря, че сте приели извинението му. Благодаря ви, Анджин-сан. Толкова съжалявам за нарушеното ви спокойствие. Непростимо е, че вашата хармония… приемете и моите извинения. Не трябваше да се забравям и да давам воля на езика си. Беше много невъзпитано от моя страна. Моля да ме извините. Аз единствено съм виновна за кавгата. Моля да приемете и моите извинения.
— За това, че ви набиха?
— За това, че не съумях да се подчиня на съпруга си, че не съумях да му осигуря спокоен сън, че обезпокоих него и домакина си. Също и за думите си.
— Сигурна ли сте, че с нищо не мога да ви помогна?
— Да, Анджин-сан, благодаря. Само днес ще съм така.
Но Блакторн не я видя цели осем дни.
Глава тридесет и шеста
— Поканих те на лов, Нага-сан, а не да слушам още веднъж какво мислиш по въпроса! — сопна се Торанага.
— Моля ви за последен път, татко — прекратете ученията, забранете пушките, убийте варварина, обявете експеримента за неуспешен и сложете край на тези безобразия.
— И аз за последен път ти казвам — не, не и не! — Покритата с качулка соколица, кацнала върху ръкавицата на Торанага, се размърда неспокойно от заплахата, прозвучала в гласа на господаря й, и — нещо непривично за нея — започна раздразнено да съска. Бяха навлезли в гъстите шубраци, където викачите и охраната не можеха да ги чуят. Денят беше зноен, влажен и мрачен.
Нага вирна брадичка нагоре.
— Добре тогава. Все пак мой дълг е да ви напомня, че тук ви дебне опасност, и да ви помоля най-учтиво за последен път още днес да напуснете Анджиро.
— Не! Също за последен път!
— Тогава ми отсечете главата!
— Тя и без това е моя!
— Отсечете я днес, още сега и сложете край на живота ми, щом не желаете да се вслушате в съветите ми.
— Научи се на търпение, пале такова!
— Как да имам търпение, като ви гледам как се погубвате? Мой дълг е да ви го кажа. Стоите тук, ловувате и си прахосвате времето, докато враговете ви кроят планове как да ви погубят. Утре е срещата на регентите. Четири пети от всички даймио в Япония или са пристигнали вече в Осака, или пътуват натам. Вие сте единственият важен даймио, който е отказал да се яви. Ще ви лишат от всички права и тогава нищо няма да е в състояние да ви помогне. В този момент трябва най-малкото да сте си у дома, в Йедо, ограден от войските си. А тук сте като гол. Ние не можем да ви защитим. Не сме повече от хиляда души, а на всичкото отгоре Ябу-сан мобилизира цяло Идзу. В радиус от двадесет ли не по-малко от осем хиляди души са вдигнати на бойна нога и други шест хиляди са разположени край границите. Много добре знаете какво докладваха шпионите ни — на север ви причаква флотата му и ще ви потопи, ако се опитате да бягате с галерата. Не виждате ли, че сте негов пленник? Само един пощенски гълъб да пристигне от Ишидо, и Ябу ще ви унищожи, без да му мигне окото. Откъде знаете, че двамата с Ишидо не са ви подготвили някаква предателска клопка?
— Убеден съм, че проучва тази възможност. Аз на негово място не бих се поколебал. А ти?
— Никога!
— Затова скоро ще си мъртъв, и то напълно заслужено, но с теб заедно ще загине и цялото ти семейство, целият ти род, както и васалите ти — а това вече е абсолютно непростимо. Ти си един опърничав глупак! Не мислиш, не слушаш какво ти говоря, от нищо не си вземаш поука, като малко дете си въобразяваш, че всички проблеми се решават с меч в ръка. Единствената причина, поради която още не съм ти взел главата или не те оставям да сложиш край на безсмисления си живот, е че си млад, защото едно време мислех, че криеш в себе си някакви заложби, защото грешките ти не са злонамерени, не си коварен и си ми беззаветно предан. Но ако в най-скоро време не се научиш на търпение и самодисциплина, ще ти отнема самурайския статут и ще те превърна — теб и всичките ти поколения — в селяни. — Торанага удари с дясната си ръка по седлото и соколицата рязко и нервно изкрещя. — Разбра ли?