Торанага го остави да се наприказва, докато Бунтаро остана без сили. Тогава го отпрати, като му нареди да не се доближава до Марико, докато не е решил какво да прави и с двамата. Изпрати личния си лекар да я прегледа. Докладът му беше благоприятен — силно натъртена, но без вътрешни кръвоизливи.
За своя собствена безопасност, тъй като очакваше всеки момент да стане жертва на предателство, а времето течеше, Торанага реши да попритисне всички. Заповяда на Марико да отседне в къщата на Оми и да си почива, без да се вижда изобщо с Анджин-сан. А на другия ден го повика и него, престори се на ядосан, макар че почти нищо не можеха да си кажат, и рязко го отпрати да си върви. Засилиха темпото на ученията, накара войските да направят няколко тежки похода. Нареди на Нага да вземе и Анджин-сан и да го съсипе от ходене. Но Нага не можа да го съсипе. Тогава той самият опита. Поведе батальона на единадесет часов преход през планините. Анджин-сан не изоставаше — вярно, че не вървеше с най-предните редици, но въпреки това вървеше. Като се прибраха обратно в Анджиро, той се обърна към Торанага на невъзможния си, едва разбираем японски: „Торанага-сама, аз върви може. Аз пушки учи може. Много съжалявам, но невъзможно двете същото време.“
Сега, като си спомняше, легнал под облачното небе в очакване на дъжда, Торанага се усмихна, затоплен от мисълта как ще дресира Анджин-сан да лети направо от юмрука му. Късокрил сокол, точно така. И Марико не е по-малко своенравна, също тъй умна, но много по-изтънчена и притежава една безпощадност, която онзи никога няма да познае. Тя е по-скоро сокол — скитник, като Тецу-ко. От най-добрите. Защо, интересно, при соколите женската винаги е по-едра, по-бърза и по-силна от мъжкия, винаги по-добра от него?
До един са соколи — и тя, и Бунтаро, и Ябу, и Оми, и Фуджико, и Очиба, и Нага, и всичките ми синове, дъщери, жени и васали, всичките ми врагове — или соколи, или плячка за соколи.
Трябва да накарам Нага да излети нависоко и да се зарее над плячката си. Кой да бъде плячката? Оми или Ябу?
— И така, Ябу-сан, какво решихте? — попита го той на втория ден.
— Няма да отида в Осака, ако вие не отидете, господарю. Обявих мобилизация в цяло Идзу.
— Ишидо ще ви обяви извън закона.
— Преди това ще го стори с вас, а падне ли Кванто, ще падне и Идзу. Аз сключих с вас тържествено споразумение. На ваша страна съм. Касиги винаги спазват сключените споразумения.
— И аз съм поласкан да ви имам за съюзник — излъга той, без да му мигне окото, доволен, че Ябу отново постъпи както на него му се искаше.
На другия ден Ябу събра войските, помоли го да направи преглед и тогава, там — пред всичките си хора, коленичи официално и предложи да му стане васал.
— Признавате ме за свой официален господар! — не повярва на ушите си Торанага.
— Да. И цялото население на Идзу. И моля ви също така, господарю, да приемете този подарък в знак на синовна преданост. — И все така коленичил, Ябу му протегна своя меч Мурасама. — Този меч уби вашия дядо.
— Не е възможно!
Тогава Ябу му разправи за меча, как стигнал до него, и че съвсем наскоро научил историята му. Повика и Суво. Старецът разказа на какво е бил свидетел като дете.