Падна нощта. Дъждът спря. О, Буда, нека реколтата бъде добра. По това време на годината оризищата се наводняваха и по цялата страна селяните засяваха бледозелените стръкчета във воднистата, без никакви плевели почва, а след четири-пет месеца, в зависимост от времето, прибираха реколтата. И по цялата земя бедни и богати, от ета до императора, слуги и самураи — всички се молеха количеството дъжд да бъде точно такова, каквото е необходимо, влажността на почвата да бъде точно толкова, колкото бе най-подходящо. И всеки мъж, жена и дете брояха дните, останали до прибирането на реколтата.
А тази година ни трябва богат урожай, мислеше Торанага.
— Нага, Нага-сан!
Синът му дотича веднага.
— Да, татко?
— Веднага след изгрев слънце ми доведи горе на платото Ябу-сан и главните му съветници. Също и Бунтаро и тримата главни офицери. И Марико-сан. Доведи ги призори на платото. Марико-сан да поднесе чай. Да. А Анджин-сан да ме чака при лагера. Да ни обгражда охрана на двеста стъпки разстояние.
— Да, татко. — Нага се обърна, готов да хукне да изпълнява заповедта, но не се стърпя и изтърси: — Война ли е? Кажете ми, война ли е?
Тъй като Торанага бе заинтересован из крепостта да обикаля оптимистичен вестоносец, той не сгълча сина си за тази проява на недисциплинираност и нахалство.
— Да. Но условията ще диктувам аз!
Нага затвори вратата и хукна. Торанага знаеше, че макар лицето на сина му и държането му да бяха външно спокойни, нищо не бе в състояние да прикрие възбудата в походката му и пламъка в очите му. Така че слуховете и контра-слуховете щяха да облетят Анджиро, да плъзнат по цяло Идзу и отвън него като добре поддържан огън.
— Няма връщане назад — произнесе той на глас към цветята, подредени с вкус в нишата таконама, а пламъкът на свещта приятно потрепваше.
Ето какво пишеше Кири:
„Господарю, моля се на Буда да сте добре и в безопасност. Това е последният пощенски гълъб и затова моля Буда да го отведе при вас. Останалите бяха убити от предатели, които запалиха снощи кафеза, а този се спаси само защото беше болен и го бях взела при себе си да го лекувам.
Вчера сутринта Сугияма-сама внезапно си подаде оставката от Съвета на регентите, както се бяхте споразумели. Но преди да успее да избяга, бе заловен в покрайнините на Осака от ронините на Ишидо. За нещастие част от семейството му също е била заловена заедно с него. Разбрах, че е бил предаден от свой човек. Говори се, че Ишидо е предложил следното споразумение, ако забави оставката си, докато се състои Съветът на регентите(утре), така че да успеят законно да ви обявят извън закона. Ишидо му гарантира, че в отплата Съветът ще му даде най-официално осемте провинции Кванто, а в знак на доверие Ишидо незабавно щял да освободи цялото му семейство. Сугияма отказал да ви предаде. Тогава Ишидо заповядал на ета да го убедят. Започнали да измъчват пред очите му първо децата, а после наложницата му, но той въпреки това не се отказал от вас. Всички умрели в големи мъки. Неговата смърт, последната, била наистина много мъчителна.
Разбира се, свидетели за това долно предателство няма, всичко е само слухове, но аз им вярвам. Ишидо, разбира се, обяви, че нищо не знаел за убийствата, нямал пръст в тази работа и се закле, че ще открие «убийците». Отначало твърдеше, че Сугияма всъщност не си бил подавал оставката и следователно Съветът можел да бъде свикан. Тогава аз разпратих копия от оставката му до другите регенти — Кияма, Ито и Оноши, още едно копие изпратих открито на Ишидо, а други четири пуснах сред всички даймио. (Колко умно от ваша страна, Тора-чан, че предвидихте необходимостта от допълнителни екземпляри.) Така че от вчера, както вие двамата — със Сугияма бяхте запланували, Съветът не съществува законно — в това отношение успяхте.
Добри новини: Могами-сама се е измъкнал благополучно от града заедно с цялото си семейство и всичките си самураи. Сега открито се е обявил за ваш съюзник, така че най-отдалеченият ви северен фланг е осигурен. Маеда, Кукушима, Асано, Икеда и Окудиара също са се измъкнали снощи от Осака и са в безопасност — както и християнинът Ода-сан.
Лоши новини: семействата на Маеда, Икеда и Ода, както и на още десетина важни даймио, не са могли да се измъкнат и сега са заложници тук, в Осака, както и тези на петдесетина по-дребни необвързани даймио.
Лоша новина е също, че вашият природен брат Дзатаки, господар на Шинано, открито се е обявил на страната на наследника Яемон и против вас. Обвинил ви е, че заедно със Сугияма сте кроили планове да разтурите Съвета на регентите, като предизвикате бъркотия. Така, че североизточните ви граници са застрашени, а Дзатаки и други шестдесет хиляди фанатици открито ще излязат срещу вас.