Лоша новина е също, че почти всички даймио са приели «поканата» на императора.
Лоша новина е, че доста от вашите приятели и съюзници са огорчени, че не сте им дали да разберат по някакъв начин предварително каква стратегия ще предприемете, за да могат да си подготвят оттеглянето. Вашият стар приятел, великият Шимадзу, е измежду тях. Днес следобед дочух, че открито поискал всички даймио да коленичат още сега пред малкия Яемон по заповед на императора.
Лоша новина е, че Очиба плете великолепно обмислени мрежи, обещава наляво и надясно владения, титли и най-различни привилегии на все още необвързаните даймио. Много жалко, Тора-чан, че тя не е на ваша страна, защото е много достоен враг. Единствено Йодоко-сама призовава към молитви и спокойствие, но никой не я слуша, а Очиба се опитва да ускори войната, защото усеща, че сте слаб и изолиран. Много жалко, господарю, но вие наистина сте изолиран и, боя се, предаден.
Най-лошото е, че сега регентите християни Кияма и Оноши открито са се съюзили и яростно ви се противопоставят. Тази заран обявиха, че съжаляват за «позорното бягство» на Сугияма, защото това негово действие предизвикало хаос в империята и че «трябва да бъдем силни за благото на страната. Регентите носят върховна отговорност. Трябва да сме готови да унищожим с общи усилия всеки даймио или група от даймио, опитали се да престъпят волята на тайко или законното му онаследяване». (Означава ли това, че възнамеряват да се съберат като Съвет от четирима регенти?) Един от шпионите ни християни сред чернодрешниците подшушна, че преди пет дни Цуку-сан е напуснал тайно Осака, но не знаем дали се е насочил към Йедо или Нагасаки, където очакват Черния кораб. Знаете ли, че тази година той ще тръгне много рано? След около месец, не повече.
Господарю, винаги съм се колебала да ви давам необмислени съвети, основани на слухове, клюки, шпиони или женска интуиция(виждате ли, Тора-чан, че съм се поучила от вас?), но няма никакво време и може би няма да ми се предостави друга възможност да се свържа с вас: първо, прекалено много семейства са тук в клопката. Ишидо няма в никакъв случай да ги освободи(както никога няма да ни пусне и нас). Тези заложници представляват голяма опасност за вас. Малко са онези даймио като Сугияма — толкова твърди и с такова чувство за дълг. Боя се, че заради семействата си повечето, макар и неохотно, ще преминат на страната на Ишидо. Второ, мисля, че Маеда ще ви предаде, както вероятно и Асано. По моите пресмятания от всички двеста шестдесет и четири даймио в страната само двадесет и четири ще ви последват със сигурност, други петдесет евентуално. А това е крайно недостатъчно. Кияма и Оноши ще привлекат всички или почти всички даймио християни и според мен няма да се присъединят към вас на този етап. Мори-сан, най-богатият и влиятелен от всички, е ваш личен враг както винаги и ще оплете в мрежите си Асано, Кобаякава и вероятно Ода. Щом природеният ви брат Дзатаки е срещу вас, положението ви е много несигурно. Съветвам ви да обявите «Алено небе» и незабавно да се насочите към Киото. Това е единственият ви шанс.
Що се отнася до Садзуко и мен, ние сме добре и не се оплакваме от нищо. Детето расте и ако неговата карма е да се роди, така и ще стане. Тук, в нашето крило на крепостта, сме в безопасност. Портата ни е добре залостена, подвижната решетка е спусната. Нашите самураи са предани на вас и делото ви и ако нашата карма е да напуснем този свят, ще го сторим спокойни. Вашата Садзуко много, много тъгува за вас. Що се отнася до мен, Тора-чан, копнея да ви видя, да се посмеем заедно, да се порадвам на усмивката ви. Ако умра, ще съжалявам единствено за това, че няма да мога да върша повече тези неща, няма да мога да ви служа. Ако съществува отвъден живот, ако бог или Буда, или ками съществуват, обещавам да ги склоня по някакъв начин да бъдат на ваша страна… макар че преди това ще се опитам да ги убедя да ме направят слабичка, млада и апетитна за вас, без да ме лишават от удоволствието да си похапвам. Ах, колко божествено би било, ако можех да ям и същевременно да съм вечно млада и слаба!
Изпращам ви смеха си. Дано Буда ви пази.“
Торанага им прочете писмото без онези пасажи, където пишеше за Кири и Садзуко. Когато млъкна, всички го изгледаха и после се спогледаха с невярващи очи — не само поради съдържанието му, но и защото той така открито им се доверяваше.