Бяха насядали върху рогозки, разположени в полукръг около него насред платото, без охрана, далеч от всякакви чужди уши. Бунтаро, Ябу, Игураши, Оми, Нага, офицерите и Марико. Охраната беше чак на двеста крачки от тях.
— Имам нужда от съвет — започна Торанага. — Моите съветници са в Йедо, а работата е спешна и не търпя отлагане. Така че ще заемете местата им. Какво според вас ще стане и какво да правя, Ябу-сан?
— Преди всичко, господарю, какво означава „Алено небе“?
— Това е шифровано название на бойния ми план, който ще се използува само в краен случай — внезапно нападение срещу Киото с всичките ми войски, като се уповавам на бързата им подвижност и изненадата, с която ще бъде нанесен ударът, с цел да спася столицата от враждебните сили, които са я обкръжили, и да изтръгна императора от гнусните лапи на онези, които са го подвели, начело с Ишидо. Щом Синът на небето бъде в безопасност, ще го помоля да анулира мандата, даден от настоящия съвет, съставен от предатели или поне предимно от предатели, и да ми даде нов мандат да образувам друг съвет, който ще постави интересите на империята и наследника над личните амбиции. Ще поведа от осемдесет до сто хиляди души, ще оставя земите си незащитени, фланговете си оголени, оттеглянето си неподсигурено. — Торанага видя изумените им погледи. Не спомена нищо за елитните си самураи, разположени тайно в най-важните крепости и в повечето провинции — нещо, което му бе отнело дълги години, — които трябваше да въстанат едновременно и да създадат хаос и бъркотия — жизнено необходими за успеха на този план.
Ябу не се сдържа:
— Но при това положение ще трябва да си пробивате път с бой, стъпка по стъпка! Икава Джикю държи пътя Токайдо на сто ли разстояние! А останалата му част се контролира от крепостите на Ишидо!
— Да. Но аз възнамерявам да се насоча на северозапад, покрай пътя Кошу-кайдо, оттам да атакувам Киото и да стоя настрана от крайбрежието.
Всички заклатиха едновременно глави и заговориха вкупом, но Ябу ги надвика:
— Но, господарю, в писмото се казва, че вашият роднина Дзатаки-сан е преминал вече на страната на врага. Значи и северният път ви е отрязан! Провинцията му е разположена напряко на Кошу-кайдо. Ще трябва да водите боеве по цялото протежение на Шинано, а там са главно планини, и то труднопроходими, пък и хората му са фанатично предани. Ако ви пипнат, ще ви насекат на парчета.
— Това е единственият път, други възможности нямам. Съгласен съм, че по крайбрежието враговете ми са многобройни.
Ябу погледна към Оми и страшно му се прииска да можеше първо да се посъветва с него. Беше вбесен и от писмото, и от цялата бъркотия в Осака, и от това, че трябваше да говори пръв, а най-вече от васалния си статут, който прие по настояване на Оми.
— Това е единствената ви възможност, Ябу-сама — убеждаваше го племенникът му. — Единственият начин да се измъкнете от клопката на Торанага и да си оставите място за маневри…
Игураши го бе прекъснал гневно:
— По-добре още днес да се нахвърлим върху Торанага, докато хората му са още малобройни. Да го убием и да занесем главата му на Ишидо — още има време!
— Не, по-добре да изчакаме, да проявим търпение…
— Ами ако Торанага заповяда на нашия господар да му предаде Идзу? — бе изкрещял Игураши. — Като феодален господар Торанага ще има правото да поиска такова нещо от васала си.
— Няма да го направи. Ябу-сан му е необходим повече от всякога, защото Идзу закриля южния му фланг. Той не може да си позволи един раздор с него. Господарят му е нужен за…
— Ами ако изпъди господаря?
— Ще въстанем. Ще го убием, ако е още тук, и ще се бием срещу войските, които евентуално ще изпрати срещу нас. Но никога няма да го направи, толкова ли не виждате! Като негов васал, Торанага ще трябва да го защищава…
Ябу ги бе оставил да спорят, докато накрая проумя мъдростта на Оми.
— Добре. Съгласен съм. И ще му предложа меча си Мурасама като връх на тази гениална сделка — бе потрил той доволно ръце, възхитен от хитроумието на плана. — Точно така, гениална. А неговият меч Йошитомо изцяло ще ми замести липсата му. Напълно сте прав, Оми-сан, че сега съм му полезен повече от когато и да било. Нямам друг избор. От сега, нататък съм напълно обвързан с Торанага. Като негов васал.
— До момента, в който избухне война — бе натъртил Оми.