— Да — тихо се съгласи тя.
Торанага се замисли за момент, след което произнесе току — що, съчинените от него стихове:
Марико послушно раздвижи мозъка си, за да му отвърне в стихотворна форма и да се включи в тази тъй популярна сред самураите игра. Трябваше да извърти думите, от които бе съставено неговото стихотворение, за да ги приспособи към своето. Минута по-късно тя произнесе.
— Много добре казано! Много добре! — похвали я Торанага, огледа я доволен и му стана приятно от онова, което видя. Марико беше облечена в бледозелено кимоно с бамбукова шарка и тъмнозелен пояс и се бранеше от слънцето с оранжево чадърче. То хвърляше великолепни отблясъци върху лъскавата и синьо-черна коса, вдигната високо горе под широкополата и шапка. Спомни си носталгично как всички те — дори самият диктатор Города — я искаха, когато тя бе едва тринадесетгодишна и баща и, Акечи Джинсай, я представи за пръв път, нея, своята най-голяма дъщеря, в двореца на Города. И как Накамура, бъдещият тайко, умоляваше Города да му я даде, а той само се изсмя, нарече го пред всички „разгонена маймуна“ и го посъветва: „Гледай да печелиш битки, селянино, а не благородни дами.“ Акечи Джинсай също се подигра открито на Накамура, който му беше съперник за благоволението на Города — това бе основната причина, поради която Накамура с такова удоволствие го унищожи по-късно. Това бе също така причината, поради която Накамура с удоволствие тормозеше години наред Бунтаро, комуто бе дадено момичето, за да се скрепи съюзът между Города и Тода Хиромацу. Интересно, запита се Торанага игриво, интересно дали, ако Бунтаро беше мъртъв, тя щеше да се съгласи да ми стане наложница? Торанага винаги бе предпочитал опитни жени, вдовици или разведени, но никога да не са прекалено хубави, нито от много добро потекло, така че да не му създават неприятности и да му бъдат вечно признателни.
Той се усмихна. Никога не бих я попитал, защото тя е всичко, което не искам в една моя наложница, с изключение на възрастта.
— Господарю?
— Мислех си за вашето стихотворение, Марико-сан — още по-добродушно поясни той и добави:
Тя сякаш бе готова с отговора си:
Торанага се засмя и се поклони с шеговита смиреност. — Признавам се за победен, Марико-сан. Какво ще искате в отплата? Ветрило? Или кърпа за глава?
— Благодаря, господарю. Каквото вие решите.
— Десет хиляди коку годишно за сина ви.
— О, господарю, не съм заслужила такава чест.
— Вие победихте. Победата и добре изпълненият дълг трябва да се възнаграждават. На колко години стана Саруджи?
— Скоро ще навърши петнадесет.
— Ах, да — сетих се. Нали го сгодихте наскоро за една от внучките на Кияма-сама?
— Да, господарю. Това стана през единадесетия месец на миналата година — месеца на Белия мраз. В момента се намира в Осака при Кияма-сама.
— Добре. Значи — десет хиляди коку годишно от днес нататък. Ще изпратя пълномощното с утрешната поща. А сега стига стихове, нека чуя вашето мнение.
— Според мен, господарю, ние всички сме в безопасност под вашето крило, както и страната е в безопасност във вашите ръце.
— Питам ви сериозно.
— Говоря сериозно, господарю. Благодаря ви за благоволението, което проявихте към моя син. Вярвам, че каквото и да направите, все ще е най-разумното. В името на пресветата… да, кълна се в Девата, че вярвам в това, което говоря.
— Добре. И все пак настоявам да чуя мнението ви. Тя му отговори незабавно, по най-безгрижен начин, като равна на равен:
— Първо, трябва да привлечете тайно Дзатаки-сама обратно на своя страна. Предполагам, че или знаете вече как да го сторите, или по-вероятно имате тайно съглашение с природения си брат, и това загадъчно „предателство“ е било замислено именно от вас, за да залъжете Ишидо и да го объркате. Второ, вие никога няма да нападнете пръв. Никога не сте го правили, винаги сте призовавали към търпение и нападате само ако сте сигурен в победата си. Така че това открито обявяване на „Алено небе“ е само ход, за да заблудите всички. Трето, изборът на момента: според мен трябва да се престорите, че ще осъществите „Алено небе“, но не бива да го правите. Това ще обърка Ишидо, защото шпионите му и тук, и в Йедо ще доложат за намеренията ви и той ще започне да разкарва войските си насам — натам като ято яребици в това отвратително време, за да се готви за една заплаха, която никога няма да се осъществи. А вие междувременно ще използувате следващите два месеца, за да привлечете нови съюзници за подривна дейност срещу съюзниците на Ишидо и да се опитате да разбиете коалицията му — нещо, което на всяка цена трябва да направите. И, разбира се, трябва по някакъв начин да подлъжете Ишидо да излезе от крепостта Осака. В случай че не успеете, той ще бъде победителят или най-малкото няма да спечелите шогуната. Вие…