— Да. — И тя преведе думите му на Торанага. — Той казва: много добре, Анджин-сан. Карма е началото на познанието. След него идва търпението. А то е много важно. Силните хора са преди всичко търпеливи. Търпението означава да сдържаш склонността си към седем чувства: омраза, обожание, радост, тревога, яд, мъка и страх. Ако не се поддаваш на седемте, тогава си търпелив, ще постигнеш същността на нещата и хармония с вечността.
— Вие вярвате ли в това, Марико-сан?
— Да, много. Аз също се опитвам да бъде търпелива, но ми е трудно.
— Разбирам. Значи това е вашето уа, вашето „спокойствие“, така ли?
— Да.
— Кажете му, че искрено съм му благодарен за всичко, което е направил за стария градинар. Преди не беше от сърце. Кажете му го.
— Няма нужда Анджин-сан, той знаеше, че му благодарите само от учтивост.
— Откъде знаеше?
— Нали ви казах, че е най-мъдрият човек на тази земя. — Блакторн се усмихна и тя възкликна: — Ето, пак заприличахте на малко момче! — И добави на латински: — Отново сте това, което сте, и по-добър от преди.
— А вие сте красива както винаги.
Очите и го погледнаха топло и тя отклони погледа си от Торанага. Блакторн забеляза предпазливостта и. Стана и се приближи до разцепената земя с меча на Фуджико в ръка. Той беше в ножницата си, макар и изкалян и издраскан. Но късият му меч беше изчезнал.
Той коленичи пред Торанага и му предложи меча си по начина, по който се предлага меч.
— Додзо, Торанага-сама — простичко каза той. — Кара самурай ни самурай, нее? Като от самурай за самурай.
— Домо, Анджин-сан. — Господарят на Кванто прие меча и го пъхна в пояса си. После се усмихна, наведе се напред и тупна Блакторн по рамото. — Домо, нее? Приятел, а?
— Домо. — Блакторн погледна настрани и усмивката му се стопи. Над възвишението, където се намираше селото, се издигаше облак дим. Веднага помоли Торанага за разрешение да си тръгне, за да провери дали Фуджико е добре.
— Той казва: да, добре, Анджин-сан. Ще се срещнем с него при залез слънце в крепостта и ще вечеряме заедно. Има някои неща, които желае да обсъди с вас.
Блакторн се върна в селото. То бе опустошено, пътят бе станал неузнаваем, земята бе направо изкорубена. Но лодките бяха непокътнати. Пожарите все още бушуваха и селяните разнасяха напред — назад кофи с вода и нисък. Зави зад ъгъла. Къщата на Оми се бе наклонила на една страна като пияна. От неговата стърчаха само обгорени руини.
Глава тридесет и девета
Фуджико бе пострадала тежко. Прислужничката и Нигацу бе мъртва. Първият трус съборил централните стълбове на къщата и разпръснал въглените от огнището в кухнята. Фуджико и Нигацу били притиснати от пламнала греда и огънят превърнал Нигацу в жива факла. Слугите успели да измъкнат Фуджико. Загинало и едно от децата на готвача, но останалите слуги бяха само понатъртени, тук-таме някой имаше изкълчен крак или ръка. Всички открито изразиха радостта си, че Блакторн е жив и здрав.
Фуджико лежеше на случайно оцеляла рогозка недалеч от градинската ограда, която не бе пострадала нито от трусовете, нито от пожара. Беше почти в безсъзнание, но като видя, че Блакторн е здрав и читав, но бузите и потекоха радостни сълзи.
— Благодаря на Буда, че не сте ранен — едва промълви тя.
И както беше отмаляла, понечи да стане, но той и махна с ръка да лежи. Ръцете и гърбът и бяха много зле обгорени. Лекарят вече се грижеше за нея, превързваше я с натопени в чай и други билки бинтове. Блакторн прикри безпокойството си и изчака лекарят да свърши. После го повика настрана и го попита:
— Фуджико-сан йой ка? Ще бъде ли добре Фуджико-сан?
Лекарят сви рамене.
— Хай. — Устните му оголиха силно изпъкнали зъби. — Карма, нее?
— Хай. — Блакторн бе виждал толкова много обгорени моряци, че не можеше да не си даде сметка колко е сериозно всяко изгаряне — след няколко дни откритата рана почти винаги гангренясваше и нищо не можеше да попречи на инфекцията да плъпне нагоре. — Не искам да умира.