— Карма, Анджин-сан — обади се той, като махна към димящите руини.
— Хай. Икага десу ка? — избърса Блакторн дъжда от лицето си.
— Йой. — Оми посочи с пръст къщата си. — Уатакуши но юя хакаисарате имасен остукаи ни наримасен-ка? Банята ми не е пострадала, желаете ли да я използувате?
— А со десу? Домо. Оми-сан, хай, домо.
Той го последва с облекчение и благодарност по виещата се пътека. В двора слуги и селяни, надзиравани зорко от Мура, усилено чукаха, режеха с триони, ковяха, ремонтираха къщата. Централните стълбове бяха вече на мястото си и покривът беше почти възстановен.
Със знаци, прости думи и много търпение Оми му обясни, че прислугата му успяла навреме да потуши пламъците. След ден — два къщата щяла да е като нова, каквато си е била, така че няма за какво да се безпокои. За вашата ще потрябва повече време, Анджин-сан, може би цяла седмица. Но не се тревожете, Фуджико-сан е прекрасна домакиня. Ще уреди бързо всички сметки с Мура и къщата ще стане по-хубава от преди. Чух, че е пострадала от огъня. Случва се понякога, но не се тревожете, нашите лекари са много опитни, особено що се отнася до изгаряния — това е лесно обяснимо, нали? Да. Анджин-сан, земетресението беше силно, но не чак кой знае колко. Оризищата почти не са засегнати и което е най-важно, напоителната ни система, която е от жизнено значение за нас, не е пострадала. И лодките са цели, което е също много важно. Само сто петдесет и четири самураи са загинали от камъните, което не е никак много, нали? Чух, че сте измъкнали Торанага-сама от лапите на смъртта. Всички сме ви много благодарни, Анджин-сан. Много. Ако го бяхме изгубили… Торанага-сама приел меча ви — това е голяма чест. Да. Вашата карма е силна, добра и щедра. Да, много ви благодарим. Ще поговорим пак, като се изкъпете. Радвам се, че сте ми приятел. Оми извика слугите, отговарящи за банята.
— Исоги! Бързайте!
Те придружиха Блакторн до банята, построена в малка кленова горичка. До нея водеше чиста лъкатушеща пътечка. Обикновено тези пътечки бяха покрити. Помещението беше много по-луксозно от собствената му баня. Едната стена беше силно напукана, но селяните вече я доизмазваха. Покривът беше здрав, само тук-таме липсваха керемиди и през тях се процеждаше дъждът, но това не беше от съществено значение.
Блакторн се съблече и се отпусна върху миниатюрната скамейка. Веднага го насапунисаха и измиха, а дъждът си капеше отгоре. Чист, той влезе във вътрешното помещение и се потопи в изпускащата пара вана. И всичките му грижи изчезнаха заедно с парата.
Фуджико ще се оправи. Аз съм голям късметлия — истински късмет беше, че се оказах до Торанага и успях да го измъкна. Също и Марико. Добре, че и той беше там да ни изтегли.
Вълшебните пръсти на Суво го накараха както винаги да се почувствува като нов. По-късно масажистът превърза раните му, той си сложи чиста набедрена превръзка, чисто кимоно и чорапи таби, оставени специално за него, и излезе. Дъждът беше престанал.
В единия ъгъл на градината беше построен временен навес над издигнатата дъсчена платформа, застлана с чисти рогозки. Имаше дори ваза с красиво наредени цветя и клонки. Там го очакваха Оми и беззъба старица със злобно лице.
— Моля ви, Анджин-сан, заповядайте, седнете — покани го Оми.
— Благодаря, благодаря и за дрехите — отговори той на японски, макар и с леко запъване.
— Моля ви, няма защо да ми благодарите. Чай ли предпочитате или саке?
— Чай — отвърна Блакторн, като реши да запази главата си ясна за срещата с Торанага. — Благодаря.
— Това е майка ми — официално представи Оми старата жена с нескрито обожание в гласа.
Блакторн се поклони. Старицата се усмихна превзето и всмука учтиво въздух.
— Чест е за мен, Анджин-сан — каза тя.
— Честта е моя — автоматично повтори Блакторн официалната учтива фраза, на която го бе научила Марико.
— Много съжаляваме, Анджин-сан, че къщата ви така пострада.
— Шигата га най, нее? Карма, нее?
— Да, карма. — Старицата отклони поглед и се озъби злобно. — Побързайте! Анджин-сан иска чая си горещ!
Момичето, което придружаваше прислужницата, появила се с таблата чай в ръце, накара дъха на Блакторн да секне. После си я спомни. Беше я видял с Оми онзи далечен ден, когато прекосяваше селото на път за галерата.