— Това е съпругата ми — лаконично я представи Оми.
— Имам честта — каза Блакторн, когато тя зае мястото си, коленичи и се поклони.
— Моля да простите непохватността й — обади се майката на Оми. — Достатъчно ли е топъл чаят?
— Благодаря, чудесен е.
Той не пропусна да забележи, че старата не използува името на момичето, както беше редно. Но това не го изненада, защото вече знаеше от Марико за властвуващата роля на свекървата в японското общество.
— Слава богу, че в Европа не е същото — каза той тогава.
— Свекървата е безпогрешна в края на краищата, Анджин-сан, родителите на момчето избират съпругата, а кой баща ще направи този избор, без да се посъветва преди това със собствената си съпруга? Разбира се, снахата трябва да се подчинява, а синът да изпълнява безпрекословно желанията на родителите си.
— Винаги ли?
— Винаги.
— Ами ако синът все пак не се подчини?
— Това не е възможно. Всеки се подчинява на главата на дома. Най-главното задължение на сина е към родителите му. Синовете получават всичко от майките си — живот, храна, нежност, закрила. Майката цял живот крепи сина си. Така че негов дълг е да изпълнява всяко нейно желание. А снахата трябва само да се подчинява. Това е неин дълг.
— При нас нещата не стоят така.
— Много е трудно да бъдеш добра снаха, много. Единствената надежда, която те крепи, е да доживееш да имаш собствени синове, за да станеш и ти един ден свекърва.
— А вашата свекърва?
— О, тя е мъртва, Анджин-сан. Умряла е преди много години. Аз изобщо не я познавам. Хиромацу-сама е проявил присъщата си мъдрост, като не е взел втора съпруга.
— Бунтаро единствен син ли му е?
— Да. Съпругът ми има пет сестри, но няма братя. — Тя реши да се пошегува. — Всъщност ние станахме роднини, Анджин-сан. Фуджико е племенница на съпруга ми. Какво ви стана?
— Изненадах се, че не сте ми го казали преди.
— Ами всички тези връзки са толкова сложни, Анджин-сан. — И Марико обясни, че Фуджико всъщност е била осиновена от Нумата Акинори, който се оженил за най-младата сестра на Бунтаро, а родният баща на Фуджико бил внук на диктатора Города от осмата му наложница. Фуджико била осиновена от Нумата още като бебе по заповед на тайко, който искал да установи по-близки връзки между наследниците на Хиромацу и Города.
— Какво?!
Марико се сепна, но после му обясни, че връзките в японските семейства много се усложнявали поради факта, че осиновяването било нещо много нормално и често срещано — семействата си разменяли синове и дъщери, хората се развеждали, женели се отново и така безкрай. При толкова много законни наложници и лекотата, с която се развежда човек — особено по заповед на феодалния си господар, — семейните връзки всъщност са безкрайно объркани.
— За да разплетете рода на Торанага-сама, ще са ви необходими сигурно пет дни, Анджин-сан. Помислете си само какви усложнения ви очакват: понастоящем той има седем живи законни наложници, които са му родили пет синове и три дъщери. Някои от наложниците са били вдовици, преди да ги вземе, и са имали деца от първите си бракове, някои от които са били осиновени от него, но други не са. В Япония не се пита дали някой е осиновен или роден син. Пък и какво значение има това? Унаследяването става единствено по личното желание и прищявка на главата на къщата, така че е без значение дали си осиновен, или не. Дори майката на Торанага се е развела с баща му. По-късно се омъжила и имала още трима синове и две дъщери от втория си съпруг, а сега всички те са женени. Най-големият и син от втория брак е Дзатаки, владетелят на Шинано.
Блакторн съвсем се обърка. После каза:
— За нас разводът е немислим. Абсолютно изключен.
— И светите отци така казват. Много се извинявам, но това е ужасно неразумно. Винаги стават грешки, а и хората се променят, това си е карма, нали? Защо трябва тогава един мъж да търпи цял живот злобна жена или обратното — жена да търпи лош съпруг? Глупаво е да си обвързан за цял живот, независимо дали си мъж или жена, не мислите ли?
— Така е.
— В това отношение сме много мъдри, а светите отци не са. Това е една от основните причини, поради които тайко не прие християнството — тази глупост относно развода, както и шестата божия заповед — „не убивай“. Делегатът посетител изпрати прошение чак в Рим да разрешат на японците да заобиколят въпроса с развода. Но негово светейшество папата отказа с присъщата си мъдрост. Ако се беше съгласил, мисля, че тайко щеше да се покръсти и всички даймио щяха да последват примера му. Страната щеше сега да е обърната в Правата вяра. Що се отнася до шестата заповед, тя е без значение, защото и без това кой и обръща внимание? Най-малко християните. Такава малка отстъпка срещу толкова много, нали?