Настъпи дълго мълчание.
— Торанага-сама казва, че това не е Европа и той не е в състояние на война с португалците.
— Разбира се. Още нещо, Марико-сан: Нагасаки не се контролира от Торанага-сама, нали?
— Не, Анджин-сан. Пристанището и земите около него са собственост на Харима-сама.
— Но на практика, доколкото знам, езуитите контролират пристанището и цялата търговия, нали? — Блакторн забеляза колко не и се искаше да преведе тези негови думи и продължи да настъпва неумолимо: — Нали е хонто, Марико-сан? Нали освен това Харима-сама е католик? Както и повечето жители на Кюшу? Не значи ли това, че езуитите до голяма степен контролират целия остров?
— Християнството е религия. А земите са собственост на феодалните владетели, Анджин-сан — каза Марико от свое име.
— Разбрах обаче, че Нагасаки всъщност е португалска територия. Също така ми беше казано, че португалците го потвърждават с държането си. Нали бащата на Харима-сама е продал тези земи на езуитите?
Гласът на Марико се изостри:
— Да, но тайко ги взе обратно. Никой чужденец няма право да притежава японски земи.
— Но тайко е разрешил указите му да не се изпълняват, така че днес там нищо не става без разрешението на езуитите. Нали те контролират корабите и търговията в Нагасаки? Нали те преговарят за всичко, свързано с търговията, вместо вас и действуват като посредници?
— Много добре сте осведомен за Нагасаки, Анджин-сан — натърти тя.
— Може би Торанага-сама трябва да отнеме от враговете си контрола върху пристанището. Или…
— Те са ваши врагове, Анджин-сан, а не наши — хвана се тя най-сетне на въдицата. — Езуитите са…
— Нан джа?
Тя се извърна към Торанага, извини се и му обясни какви реплики са си разменили с Блакторн. Когато млъкна, той и каза нещо със суров тон — очевидно я порица. „Хай“, повтори тя няколко пъти и смирено се поклони.
По-рано Блакторн щеше да се извини, задето я бе хванал натясно, но сега и през ум не му мина. Тъй като бе постигнал целта си, само се засмя:
— Хай, кавайи Цукуко-сама! Да, прекрасна преводачко.
Марико се усмихна накриво, ядосана, задето бе позволила да я хванат в клопка. Умът и се бе раздвоил между чувството и за дълг към феодалния й господар и това към религиозните й наставници.
— Йой, Анджин-сан — обади се Торанага, отново любезен.
— Марико-сан кавайи досу йори. Цуку-сан анамсу ка нори масен, нее? Марико-сан е много по-хубава от стария Цуку-сан, пък и по-добре мирише, не мислите ли?
Торанага се засмя.
— Хай.
Марико се изчерви, наля чай по чашите и го погледна по-доброжелателно. После заговори Торанага, вече напълно сериозно.
— Господарят пита защо задавате толкова много въпроси и защо се интересувате от Харима-сама и Нагасаки.
— Единствено с цел да покажа, че пристанището Нагасаки всъщност се контролира от чужденци. От португалците. А нашите закони ми позволяват да нападна врага където и да е.
— Там не е където и да е, казва той. Това е Страната на боговете и подобно нападение е немислимо.
— Напълно съм съгласен. Но ако в някой момент Харима-сама или езуитите, които ръководят действията на португалците, се обърнат срещу вас, това ще е начинът, по който нашият господар ще може да се справи с тях.
— Торанага-сама казва, че нито той, нито кой да е друг даймио няма да допусне едни чужденци да нападнат други на японска земя, нито да убиват когото и да е от нашите хора. Враговете на императора са нещо съвсем различно А що се отнася до набирането на войници и екипаж, това е много лесно за човек, който говори японски. В Кюшу е пълно с вако.
— Какво е вако, Марико-сан?
— Ах, извинявам се, ние наричаме пиратите вако, Анджин-сан. Те имаха много свърталища на острова, но тайко почти ги унищожи. За жалост някои са оцелели. Вако векове наред тероризираха китайското крайбрежие. Китай затвори пристанищата си за нас главно заради тях. — Тя преведе на Торанага казаното дотук. Той отвърна нещо, този път по-натъртено. — Той казва, че никога няма да ви позволи да замислите или предприемете нападение по суша, макар че имате право да изпълнявате заповедите на своята кралица и да всявате ужас сред враговете си в открито море. Но той повтаря — не навсякъде. Това е Земята на боговете. Трябва да имате търпение, както неведнъж ви е казвал.