— Прав е. Ще се опитам да бъда търпелив като него. Искам само да се бия с враговете, защото те наистина са такива. И от все сърце вярвам, че са и негови врагове.
— Торанага-сама казва: португалците са го убеждавали, че сте негов враг, а Цуку-сан и Делегатът посетител са абсолютно убедени в това.
— Ако успея да пленя Черния кораб в открито море и да го докарам като законна плячка в Йедо, под английски флаг, ще ми бъде ли разрешено да го продам заедно със стоката му, както е нашият обичай?
— Торанага-сама казва, че зависи.
— Ако избухне война, ще мога ли да нападам враговете — враговете на Торанага-сама — както намеря за добре?
— Той казва, че това е дълг на всеки хатамото. Разбира се, хатамото се намира постоянно на негово разположение и изпълнява заповедите му. Моят господар иска да ви стане съвсем ясно, че в Япония нещата могат да се решават единствено по японски — по никакъв друг начин.
— Да, това ми е съвсем ясно. Най-почтително бих искал да изтъкна, че колкото по-добре съм запознат с проблемите му, толкова по-добре ще мога да му служа.
— Той казва, че дълг на всеки хатамото е винаги да бъде в услуга на господаря си. По-късно ще отговоря на всичките ви разумни въпроси.
— Благодаря. Мога ли да го попитам дали ще желае да притежава собствена флота? Както му предложих на галерата…
— Тон вече ви каза, че желае да има модерна флота, с екипажи от негови доверени хора. Кой даймио не би искал?
— Тогава му кажете: ако даде господ да пленим вражески кораб, ще го докарам в Йедо за ремонт и преустройство и за преброяване на плячката. След това ще прехвърля моята половина на „Еразъм“ и ще продам Черния кораб обратно на португалците или ще го предложа на Торанага-сама като подарък. Мога и да го изгоря — както той пожелае. След това ще отплавам за дома. След година ще се завърна с четири военни кораба като подарък от английската кралица за Торанага-сама.
— Той пита дали вие ще спечелите нещо от всичко това.
— Хонто е, че и за мен ще остане доста нещо, Марико-сан, след като нейно величество плати за корабите. Освен това бих искал да заведа някой от най-доверените му съветници като посланик при моята кралица. Един мирен договор между нашите две страни не може да не му бъде от полза.
— Торанага-сама казва, че това ще е прекалена щедрост от страна на вашата кралица. Той добавя, че ако по някакво чудо това наистина се случи и вие се завърнете с новите кораби, кой ще се заеме с обучението на моряците, самураите и капитаните, от които ще се сформират екипажите?
— Първоначално аз, ако няма нищо против. За мен това ще е голяма чест, а по-късно ще има и други.
— Той пита, какво значи „първоначално“?
— Две години.
Торанага се подсмихна.
— Господарят казва, че две години не стигат за „първоначално“. Но добавя, че всичко това, така или иначе, са само илюзии. Той не воюва с португалците, нито с Харима-сама и Нагасаки. Повтаря, че каквото вършите извън японски води със собствения си кораб и екипаж, е ваша лична карма. — Марико изглеждаше разтревожена. — Извън нашите води вие сте чужденец, казва той, докато тук сте самурай.
— Да, така е. Знам много добре каква огромна чест ми оказва. Мога ли да попитам как един самурай взема нари на заем, Марико-сан?
— От лихвар, Анджин-сан. Откъде другаде? От гнусен търговец лихвар. — Тя преведе думите му на Торанага. — За какво ви са пари?
— Има ли лихвари в Йедо?
— Да, разбира се, те са навсякъде. Във вашата страна не е ли също така? Попитайте наложницата си, може би тя знае как да ви помогне. Това влиза в задълженията й.
— Утре ли казахте, че потегляме за Йедо?
— Да, утре.
— За жалост Фуджико-сан няма да е в състояние да тръгне с нас.
Марико и Торанага си размениха някакви реплики.
— Торанага-сама казва, че ще я изпрати с галерата, и пита за какво искате да вземете пари на заем.
— Ще ми трябва нов екипаж, Марико-сан, за да мога изобщо да отплавам и да служа на Торанага-сама по какъвто начин пожелае. Това нали е разрешено?
— От Нагасаки ли ще наемете екипаж?
— Да.
— Ще ви даде отговор, като стигнете Йедо.
— Домо, Торанага-сама. Марико-сан, къде ще отида, след като пристигна в Йедо? Ще имам ли придружител?
— О, не бива изобщо да се тревожите за подобни неща, Анджин-сан. Та вие сте хатамото на Торанага-сама!