— Да.
— Време е да отворим империята, Марико-сан. Ишидо ще я затвори плътно, като мида. Ако отново стана председател на регентите, ще сключа договори с всички държави, стига да са приятелски настроени. Ще разпратя хора да се учат от тях, ще изпратя и посланици. Кралицата на Анджин-сан е добро начало. Може би при кралица трябва да изпратя жена посланик, стига да е достатъчно умна.
— Трябва да е много силна и много умна, господарю.
— Да, пътуването е опасно.
— Всички пътувания са опасни.
— Така е. — И Торанага превключи без предупреждение: — Ако Анджин-сан отплава с кораба си, натоварен със злато, дали ще се върне?
Тя дълго мълча, преди да отговори.
— Не знам.
Торанага реши да не настоява за момента.
— Благодаря, Марико-сан — освободи я той любезно. — Бих искал да присъствувате на събранието и да превеждате на Анджин-сан.
— Всичко ли, господарю?
— Да. И довечера, като отидете в Чаения дом, за да купите договора на Кику-сан, вземете го със себе си. Кажете на наложницата му да уреди каквото трябва. Трябва да го възнаградим, нали?
— Хай.
Когато тя стигна до вратата, той добави:
— Щом си уредя сметките с Ишидо, ще ви заповядам да се разведете.
Ръката и се прилепи плътно до паравана. Но тя само леко кимна в знак на съгласие. Без да се обърне. Вратата се затвори зад гърба и.
Торанага наблюдава известно време дима, след което стана, излезе в градината и клекна в тоалетната. След като свърши, използува тоалетната хартия и чу как слугата издърпа отдолу кутията и я смени с чиста. Комарите бръмчаха около главата му и той разсеяно се шляпна веднъж-два пъти. Мислеше си за соколите и ястребите. Дори най-добрите правят грешки, както сгрешиха и Ишидо, и Кири, и Марико, и Оми, и дори Анджин-сан.
Сто и петдесетте офицери се бяха подредили в равни редици. Най-отпред седяха Ябу, Оми и Бунтаро. Марико бе седнала до Блакторн. Торанага влезе, придружен от личната си охрана, и се настани на поставената отделно възглавничка, с лице към останалите. Прие поклоните им, след което ги информира накратко за съдържанието на полученото писмо и им разказа — за пръв път официално — за бойния си план. Отново не продума нищо за тайните, грижливо подготвяни бунтове, нито че нападението ще бъде осъществено по северния, а не южния крайбрежен път. И сред всеобщо одобрение(защото всички бойци се зарадваха, че най-сетне се слага край на несигурното положение) им съобщи, че щом спрат дъждовете, той ще даде паролата „Алено небе“ и ще ги хвърли в атака.
— Междувременно очаквам Ишидо да свика незаконно нов Съвет на регентите и да бъда незаконно обвинен в държавна измяна. Очаквам да ми обяви война, което също е в разрез със закона. — Наведе се напред, с подпрян на бедрото ляв юмрук — дясната ръка стискаше дръжката на меча — типична за него поза. — Чуйте ме добре. Аз уважавам завещанието на тайко и признавам племенника си Яемон за куампаку и наследник на тайко. Не желая други земи. Не желая нови почести. Но нападнат ли ме предатели, ще се защищавам. Ако предателите измамят негово императорско величество и се опитат да заграбят цялата власт в страната, мой дълг е да защитя императора и да се справя със злото. Така ли е?
Одобрителен рев отговори на последните му думи. Бойни викове „Касиги“ и „Торанага“ разцепиха въздуха и ехото ги замята из цялата крепост.
— След пет дни мускетния полк ще е готов да потегли с галерите за Йедо начело с Тода Бунтаро-сан, а Касиги Оми-сан ще му бъде заместник. Касиги Ябу-сан, ще ви помоля да мобилизирате Идзу и да заповядате на шест хиляди души да тръгнат към граничните проходи в случай, че предателят Икава Джикю тръгне на юг, за да пресече съобщителните ни линии. Щом спрат дъждовете, Ишидо ще нападне Кванто…
Оми, Ябу и Бунтаро мълчаливо се съгласиха с мъдрото решение на Торанага да не споменава нищо за следобедното си хрумване да нападне още през дъждовния период.
Това ще е истинска сензация, мислеше Оми и червата му закуркаха при мисълта за воюване в дъжда, след планините на Шинано.
— Пушките ще ни пробият път — въодушевено бе заявил Ябу следобеда.
— Да — съгласи се Оми, който нямаше доверие на подобен план, но не знаеше и какво да предложи вместо него. Истинска лудост е цялото това начинание, мислеше си той, колкото и да беше доволен, че го произведоха в чин заместник — командир. Не разбирам как е възможно Торанага да допуска, че имаме някакви шансове за успех по северния път.