Никакви шансове няма, повтори си той и почти престана да чува прочувствените наставления на Торанага, за да може да се съсредоточи отново върху плана за личното си отмъщение. Нападението срещу Шинано със сигурност ще ти даде хиляди възможности да изкараш Ябу на предна линия без риск за себе си. Всяка война ще ти бъде от полза при условие, че не я загубим…
Тогава чу думите на Торанага:
— Днес за малко не загинах. Анджин-сан ме измъкна от пропастта. За втори път, ако не за трети, спасява живота ми, който е нищо в сравнение с бъдещето на моя род, но кой може да каже със сигурност дали щях да оживея без негова помощ? И макар да е бушидо, макар васалите да не очакват възнаграждение за оказани услуги, дълг е на феодален господар от време на време да раздава благоволения. — И сред всеобщо одобрение добави: — Анджин-сан, седнете тук. И вие, Марико-сан.
Оми завистливо наблюдаваше как огромният мъж се надигна и коленичи там, където му показа Торанага — до себе си, и нямаше човек в залата, на когото да не му се прииска той да е имал късмета да извърши стореното от варварина.
— Дарявам на Анджин-сан имение до рибарското село Йокохама, на юг от Йедо, на стойност две хиляди коку годишно, правото да набере свита от двеста самураи, пълни самурайски права и хатамото на дома на Йоши Торанага-но-Чикитада-Миновара. Освен това получава десет коня, двадесет кимона, пълно бойно снаряжение за васалите си и ранга Главен адмирал и лоцман на Кванто. — Торанага изчака Марико да преведе, след което повика: — Нага-сан!
Синът му послушно донесе увития в коприна пакет. Торанага го отвори. Вътре имаше два меча — един къс и един за убиване.
— След като забеляза, че земята погълна мечовете ми и аз останах невъоръжен, Анджин-сан отново слезе в пропастта и намери своя меч, за да ми го даде. Анджин-сан, аз ви давам в отплата тези два меча. Те са дело на големия майстор Йория. Помнете — мечовете са душата на самурая. Ако ги забрави или загуби — прошка за него няма.
Сред още по-гръмки аплодисменти и завист Блакторн прие мечовете, поклони се както трябва, затъкна ги в пояса си и отново се поклони.
— Благодаря, Торанага-сама. Оказвате ми голяма чест. Благодаря.
Той тръгна към мястото си, но Торанага му махна да остане до него.
— Не, седнете до мен, Анджин-сан.
И погледна войнствените, фанатични лица на офицерите си. Идеше му да извика: „Глупаци такива! Толкова ли не разбирате, че всяка война, в дъжда и след него, ще бъде пагубна за нас? Всяка война срещу Ишидо, Очиба и Яемон ще завърши с избиването на моите армии и на всички ви, с моята гибел и унищожаването на целия ми род. Не разбирате ли, че нямам друг избор, освен да чакам и да се надявам по някакъв начин Ишидо да се самоунищожи?“
Но вместо това той започна да ги вдъхновява още повече, защото най-важното беше да заблуди противника.
— Чуйте ме, самураи: скоро ще можете да докажете на дело своята храброст, лице срещу лице с врага, както дедите ви са доказвали своята. Аз ще унищожа предателя Ишидо и неговите привърженици. Първи по ред е Икава Джикю. Още отсега дарявам всичките му земи — и двете провинции Суруга и Тотоми, на стойност триста хиляди коку, на верния си васал Касиги Ябу-сан и заедно с Идзу ги обявявам за вечно владение на целия му род.
Гръмко одобрение. Ябу се зачерви от възторг. Оми също удряше с ръка по пода и крещеше въодушевено. Сега вече плячката му ставаше огромна, защото според обичая наследникът на Ябу получаваше всичките му земи. Как да го убие, без да дочака избухването на войната?
В следващия миг погледът му се спря на Анджин-сан, който също скандираше весело. Защо пък той да не свърши мръсната ти работа? — попита се Оми и се засмя на глас на идиотската си мисъл. Бунтаро се наведе към него и го потупа по рамото, изтълкувал смеха му като радост за Ябу.
— Скоро и вие ще си получите заслуженото! — извика той над веселата врява. — И вие заслужавате признание. Идеите и съветите ви са много ценни.
— Благодаря, Бунтаро-сан.
— Не се безпокойте — ще минем през планините.
— Да.
Бунтаро беше свиреп военачалник и Оми знаеше, че са добра двойка: Оми — смелият стратег, и Бунтаро — безстрашният нападател.
Ако някой изобщо може да ни прекара през планините, това е само той.
Последва още едно изригване на овации и Торанага заповяда да донесат саке, с което сложи край на официалната част на събранието.