— Какво… такава… струва тази вечер? — беше попитал той.
— Един японец никога не би задал подобен въпрос, Анджин-сан — сгълча го тя. — Какво значение има това? Фуджико-сан се съгласи, че цената е много разумна.
Преди да тръгнат, той отиде да вади Фуджико. Лекарят току-що я беше прегледал, сменил бе превръзките й и тъкмо и даваше да пие отвара от билки. Беше безкрайно горда от честта, оказана му от Торанага, от новото имение и разговаря с него безгрижно, без да се показва колко я боли, доволна, че той отива в Чаения дом. Марико, естествено, се бе посъветвала с нея и всичко беше уредено. Колко е добра Марико-сан! И колко съжалява, че не е могла тя сама да уреди всичко. Преди да излезе, той топло и стисна ръката. Тя му благодари и отново се извини, после го отпрати с думите, че се надява той да прекара чудесна вечер.
Гьоко и прислужниците ги очакваха до главната порта на Чаения дом и ги приветствуваха най-церемониално.
— Това е Гьоко-сан, тукашната мама-сан — представи я Марико.
— Голяма чест, Анджин-сан, голяма чест е за нас.
— Мама-сан? Това „мама“ ли значи? Майка? На английски е същото, Марико-сан. Мама, майка.
— О, не, почти е същото, но мама-сан означава само приемна майка. Майка на японски е хаха-сан или оба-сан.
Гьоко се извини за малко и забърза нанякъде. Блакторн се усмихна на Марико. Тя беше като същинско дете, разглеждаше всичко с широко отворени, възхитени очи.
— Ах, Анджин-сан, винаги съм искала да видя какво представляват тези места отвътре. Мъжете са толкова щастливи! Нали е прекрасно? Всичко е тъй красиво, при това в едно такова забутано селце! Очевидно Гьоко-сан е преустроила цялата къща и е използувала услугите на големи майстори. Погледнете какво дърво и… ах, колко мило от ваша страна, че ми позволихте да дойда с вас. Друга възможност никога няма да ми се предостави… вижте цветята… как изящно са подредени… ох, погледнете градината…
Блакторн се чувствуваше щастлив и много го беше яд, че в стаята остана една прислужница, а вратата беше открехната, защото тук, в Чаения дом, беше немислимо и дори смъртно опасно за Марико да остане сама с него в стаята.
— Толкова сте красива — каза й той на латински.
— Вие също… — Лицето и сияеше. — Много се гордея с вас, адмирале. И Фуджико — тя беше толкова горда, че едва я сдържаше в леглото.
— Изгарянията и, изглежда, са доста тежки.
— Не се бойте. Лекарите ни са много опитни, а тя е млада, здрава и силна духом. Тази вечер не мислете за нищо. Никакви въпроси за Ишидо, Икава Джикю, никакви битки, пароли, имения и кораби. Тази вечер нищо не бива да ви тегне на душата — отдайте се на нейното вълшебство.
— За мен вие сте вълшебство.
Тя започна да си вее, наля вино, но не продума. Той я наблюдаваше, после и двамата се усмихнаха.
— Трябва да бъдем много предпазливи, защото не сме сами, а хорските езици са безпощадни. Но ако знаете колко съм щастлива за вас — проговори тя най-сетне.
— А каква беше другата причина? Нали казахте, че има две причини, поради които искате да дойда тук тази вечер?
— Ах, да, другата причина… — Около него се носеше познато тежко благоухание. — Ние имаме един древен обичай, Анджин-сан. Когато някоя дама принадлежи на съпруга си, но изпитва чувства към друг мъж и желае да му подари нещо, което няма право да му даде, тя урежда някоя друга да заеме нейното място… като подарък… най-съвършената куртизанка, която може да си позволи.
— Казахте „когато някоя дама изпитва чувства към друг мъж“. Любов ли имате предвид?
— Да, но само тази нощ.
— Но защо тази нощ, Марико-сан, защо не по-рано?
— Тази нощ е вълшебна и ками вървят редом с нас. Аз ви желая.
В този момент на вратата се появи Кику и Блакторн подсвирна възхитено.
— Боже мой!
Кику го поздрави и му предложи саке.
— С какви думи да изразя, че дамата е изумително красива?
Марико му каза и той повтори след нея. Момичето весело зачурулика, прие комплимента и в отговор също му направи комплимент.
— Кику-сан пита, дали бихте искали да видите как ще пее и танцува за вас?
— Вие какво предпочитате?
— Дамата е тук за ваше удоволствие, не за мое.
— А вие? Не сте ли и вие тук за мое удоволствие?
— Да, донякъде… по един много личен начин.
— Тогава я помолете да попее.