Не, реши тя, не бива да я тласкам към постъпка, която може да свърши трагично, каквото и значение да има за моето бъдеще. Предложих й, а тя намери в себе си сили да откаже. Много умно от нейна страна. Дали са любовници? Не знам. Това си е тяхна карма.
Тя се наведе напред и се засмя заговорнически.
— Моля ви, Марико-сан, обяснете на Анджин-сан, че тук при мен има инструменти за удоволствие. Те имат ли си в тяхната страна?
— Казва, че нямали, Кику-сан. Съжалява, но дори не бил чувал.
— О! Тогава ще му бъде ли интересно да ги разгледа? Те са в съседната стая и мога да ги донеса — наистина са крайно възбудителни.
— Бихте ли искали да ги видите, Анджин-сан? Тя казва, че са много особени. — Марико умишлено промени смисъла на думите, изречени от Кику.
— Защо не? — каза Блакторн, а гърлото му се сви и цялото му същество се наелектризира от осезателността на техните благовония и женственост. — Нима… нима използувате инструменти за възглавницата?
— Кику-сан казва — понякога, Анджин-сан. Казва, и то си е така, че японският обичай е да се продължава времетраенето на „Облаците и дъжда“, защото вярваме, че през този кратък миг ние простосмъртните се сливаме с боговете. — Марико не откъсваше поглед от него. — Затова е много важно този миг да продължи колкото се може по-дълго. Това си е почти наше задължение, нее?
— Така е.
— Да. Казва, че е много важно човек да се слее с боговете. Това е полезна вяра и не е никак трудно човек да я храни в душата си, не смятате ли? Чувството, когато Облакът Избухва, е тъй неземно и богообразно, нали? Затова всички средства, които спомагат да останем при боговете възможно най-дълго, са наш дълг, нее?
— Много сте права. Много.
— Желаете ли саке, Анджин-сан?
— Да, благодаря.
Тя си вееше.
— Всичко, свързано с Избухването на Облака или с Облаците и Дъжда, или както още го наричаме Огъня и Пороя, е много, много японско, Анджин-сан. Толкова е важно да бъдете японец, когато се отнася до въпросите на възглавницата, нее?
За нейно голямо облекчение той се усмихна широко и и се поклони като придворен.
— Да. Много. Аз съм същински японец, Марико-сан. Хонто!
Кику се върна в стаята с кутия, облицована с коприна. Отвътре извади твърде внушителен по размери пенис от слонова кост и друг, от по-мека материя, еластичен. Блакторн за пръв път виждаше такава особена материя. Кику небрежно ги постави до себе си, встрани.
— Тези са най-обикновени харигата, Анджин-сан — разсеяно промърмори Марико, без да откъсва лаком поглед от другите предмети в кутията.
— Не може да бъде — промълви Блакторн, тъй като нищо друго не му хрумна. — Майко божия!
— Но това са най-обикновени харигата, Анджин-сан — настоя Марико. — И вашите жени сигурно ги ползуват.
— Не, разбира се! Не използуват нищо такова — смекчи набързо реакцията си, спомнил си, че трябва да запази чувството си за хумор.
Марико не повярва. Преведе на Кику, която също се изненада. После Кику говори нещо надълго и нашироко, а Марико кимаше в знак на съгласие.
— Кику-сан казва, че това е много странно, и аз съм принудена да се съглася с нея, Анджин-сан. У нас всяко момиче ги използува за най-обикновено облекчение, без изобщо да се замисли. Че как иначе ще запази едно момиче здравето си, след като и е забранен достъпът до места, които само мъжете могат да посещават. Сигурен ли сте, Анджин-сан? Нали не се шегувате с нас?
— Не, аз… ъъ… съм убеден, че нашите жени нямат такива… ъъ… неща. Това би било… Исусе, та това… ами не, ние… нямаме ги.
— Без тях животът е труден. Ние имаме една поговорка, че харигата е досущ като мъжа, само дето е за предпочитане, защото е също като най-добрите му части, без най-лошите. Нее? Освен това е за предпочитане, защото не всички мъже са… количествено не са надарени като харигата. Освен това са предани и верни, Анджин-сан, никога не им омръзваш като на мъжа. Освен това могат да са гладки, грапави… Анджин-сан, обещахте да запазите чувство за хумор!
— Права сте — усмихна се Блакторн. — Колко сте права! Моля да ми простите. — Той взе харигата в ръка и я разгледа отблизо, после подсвирна почти беззвучно. Вдигна я високо. — Какво казвахте, Учителко-сан? Че може да е грапава?
— Да — весело продължи Марико. — Може да е гладка или грапава, според предпочитанията, а което е много важно, издръжливостта им далеч надвишава мъжката и, никога не се износва.