— Така е — кисело се съгласи Торанага. — И хиляда коку щяха да са много. Това е Идзу, а не Киото.
— Напълно сте прав, господарю. Казах на жената, че цената е направо възмутителна и неприемлива и че аз в никой случай не мога да я приема на своя глава, макар и да ми заповядахте да приключа сделката още снощи. Надявам се да ми простите неподчинението, но и казах, че преди да и дам окончателната си дума, трябва да се посъветвам с майката на Оми-сан, която е старша дама в селото.
Торанага се съживи и веднага забрави неприятностите си.
— Аха, значи сделката е уговорена, но не е окончателна?
— Да, господарю, докато не се посъветвам с Касиги-сама, не сте обвързан с нищо. Казах, че ще и отговоря днес по пладне. Моля да ми простите неподчинението.
— Трябваше да приключите сделката, както ви наредих — престори се на ядосан Торанага, макар да беше ужасно доволен от умната вратичка, която Марико му беше оставила отворена, за да даде положителен или отрицателен отговор, без да изгуби престиж. Би било немислимо той самият да се пазари за пари. Но ох ко, три хиляди коку… — Значи твърдите, че договорът на това момиче си струва ориза, необходим за изхранването на хиляда семейства в продължение на три години?
— Заслужава си всяко зрънце ориз, но за определен мъж.
Торанага я изгледа изпитателно.
— Нима? Я ми разкажете какво знаете за нея и всичко, което се случи там.
И Марико му разказа — като пропусна само чувствата си към Анджин-сан и дълбочината на неговите чувства към нея. Както и предложението, което и направи Кику.
— Добре, много добре — остана доволен Торанага. — Той трябва много да и е допаднал, щом още първия път е останала тъй дълго на портата.
Цяло Анджиро бе очаквало този момент — момента на раздялата между варварина и дамата Първа класа.
— Трите коку се оказаха за него добре вложени. Славата му сега ще се носи навсякъде.
— Така е — отвърна Марико, много доволна от достойното представяне на Блакторн. — Тя е изумителна дама, господарю.
Торанага беше заинтригуван от увереността на Марико, че е сключила добра сделка. Все пак петстотин коку щяха да са предостатъчни за договора. Повечето съдържателки на чайни домове не спечелваха толкова за цял живот работа, затова беше много озадачаващо, че Гьоко-сан бе готова да пожертвува с лека ръка такава сума…
— Значи си заслужава всяко зрънце ориз, казвате? Не мога да повярвам.
— Зависи за кой мъж, господарю. Но съм убедена в това. Не мога само да преценя кой може да бъде този мъж.
Чу се почукване по вратата.
— Да?
— Анджин-сан чака при главната порта, господарю.
— Доведете го тук.
— Да, господарю.
Торанага започна да си вее с ветрилото. Беше наблюдавал скришом Марико и от погледа му не убягна радостта, която премина през лицето и. Той нарочно не я беше предупредил, че е изпратил да го повикат.
Какво да правя? Всичко, което включих в плановете си, все още е в сила. Сега обаче повече от всякога имам нужда от Бунтаро, Анджин-сан и Оми. И от Марико — много.
— Добро утро, Торанага-сама.
Торанага отвърна на поклона му и забеляза топлината, обляла Блакторн при вида на Марико. Последваха официални поздрави и отговори, след което нареди:
— Марико-сан, кажете му, че призори ще потегли заедно с мен. А вие продължавате за Осака.
Тя отново усети познатата хладна тръпка.
— Да, господарю.
— Аз отивам в Осака, Торанага-сама? — попита Блакторн.
— Не, Анджин-сан. Кажете му, Марико-сан, че аз заминавам за ден-два при минералните извори в Шудзенджи. Дотам ще ме придружите и двамата, откъдето вие продължавате за Осака, а той ще тръгне към границата и оттам за Йедо.
Следеше ги отблизо. Блакторн каза нещо забързано и напрегнато.
— Много съжалявам, Торанага-сама, но Анджин-сан най-покорно моли да му разрешите да ползува услугите ми за още два дни. Казва, моля да ме извините, че присъствието ми до него ще ускори въпроса с неговия кораб. След това, ако такава е волята ви, веднага ще вземе един от крайбрежните ви кораби и ще ме изпрати за Осака, а той самият ще продължи за Нагасаки. Предполага, че по този начин ще се спести много време.