— Анджин-сан?
— Да, Фуджико-сан?
— Моля ви, не се притеснявайте за пари. Не мога да ви гледам разтревожен. Много съжалявам, че не съм в състояние да ви придружа до Йедо.
— Скоро видя вас в Йедо, нее?
— Да. Лекарят каза, че вече се оправям, и майката на Оми-сан е съгласна с него.
— Кога е тук лекар?
— Залез слънце. Много съжалявам, че не мога да тръгна утре с вас. Много моля да ме извините.
Той отново се замисли за задълженията си към своята наложница. Но отложи тази тема за друг път, тъй като я измести друга, по-важна мисъл. Премисли хрумването си и го намери за добро. И нетърпящо отлагане.
— Аз отивам сега. Скоро ще се върна. Вие почивате… Разбирате, нали?
— Да, моля да ме извините, че не мога да стана и че… Много съжалявам.
Той отиде в стаята си. Взе пищова от скривалището, провери дали е в ред и го затъкна под кимоното си. След това се запъти към къщата на Оми. Оми го нямаше. Посрещна го Мидори и му предложи чай, но той вежливо отказа. Тя държеше на ръце двегодишното си момченце. Много съжалявам, рече, Оми-сан скоро ще се върне. Не би ли искал Анджин-сан да го почака? Беше неспокойна, макар и извънредно учтива. Той отново отказа, благодари и, добави, че по-късно пак ще намине, и се спусна обратно към своята къща.
Селяните бяха вече разчистили мястото и се готвеха да започнат строежа. От пожара не бяха спасили нищо, освен някои кухненски прибори. Фуджико не пожела да му каже колко ще струва новият строеж. Било много евтино, твърдеше тя. Моля, не се тревожете.
— Карма, Анджин-сан — обади се един от селяните.
— Да.
— Шигата га най, нее? Не се безпокойте, къщата скоро ще е готова — по-хубава от преди.
В този момент Блакторн забеляза Оми, който се изкачваше към дома си сериозен и изпънат като струна. Отиде да го пресрещне. Като го видя, Оми сякаш се поуспокои.
— А, Анджин-сан — сърдечно възкликна той. — Разбрах, че и вие заминавате призори с Торанага-сама. Много добре, ще пътуваме заедно.
Въпреки явното му дружелюбие Блакторн беше нащрек.
— Чуйте, Оми-сан — сега аз отивам там — посочи той платото. — Моля, елате с мен, да?
— Днес няма да има учения.
— Знам. Моля, елате с мен.
Оми забеляза, че ръката на Блакторн стискаше дръжката па големия меч с типичен самурайски жест — за да не се клати. В следващия миг наблюдателните му очи видяха и издутото място под пояса и по очертанията се досети, че това е скрит пищов.
— Комуто е позволено да носи два меча, трябва да смее да ги използува, а не само да ги носи, нали?
— Моля? Не разбрах.
Оми повтори, този път с по-прости думи.
— А, разбрах. Да, добре.
— Да. Господарят Ябу каза — сега, щом сте вече самурай, трябва да научите някои неща, които за нас са естествени като слънцето и въздуха: как да бъдете секундант при сепуку или дори вие самият да се подготвите за собственото си сепуку — нещо, което сме длъжни да знаем. Да, Анджин-сан, трябва да се научите да боравите с мечовете си. Много е важно за самурая да умее да си служи с меча и да го почита.
Блакторн не разбра и половината от казаното, но му беше ясно какво се опитва да му внуши Оми. Или поне, поправи се той неспокойно, горе-долу ми е ясно какво говори, но какъв ли е подтекстът?
— Да, вярно, много важно. Моля, един ден вие ме научите може би? За мен голяма чест.
— Да, аз ще ви науча, Анджин-сан.
Блакторн настръхна от заплахата, прозвучала в гласа на Оми. Внимавай, каза си той. Не започвай да си въобразяваш разни неща.
— Благодаря. А сега да отидем там, моля. Малко време. Вие елате с мен, да?
— Добре, Анджин-сан, но да отидем с конете си. След малко ще дойда.
Оми се изкачи горе и влезе в двора на къщата си.
Блакторн нареди на слугата да оседлае коня му и го възседна от дясната му страна, както беше прието в Япония и Китай. Да си знаеш, че не те чака добро, ако вземе да те учи да се биеш с меч, каза си той и дясната му ръка докосна скрития пищов. Топлината му вдъхна увереност, която обаче се стопи с повторната поява на Оми. До него яздеха четирима самураи.
Шестимата се задрусаха един до друг по неравния път нагоре към платото. Минаха покрай няколко роти самураи в пълно бойно снаряжение, водени от офицерите си, с развени знаменца на върховете на копията си. Когато се изкачиха на високото, пред тях се откри целият мускетен полк, строен за поход извън лагера, всеки застанал до оседлания си кон с приготвен отзад багаж. Начело бяха Ябу, Нага и помощниците им. Дъждът заваля силно.