— Но нали Торанага-сама съкрати данъците и сега той ни е господар?
— Така е. Но нали върна Идзу на Ябу-сама? Както и Суруга и Тотоми? Така че той отново ни става господар.
— Господар ни е Торанага-сама, Мура сан, нали…
— И ще отидеш ли да му се оплачеш, Нинджин? А? Я ела на себе си! Ябу-сама отново ни е господар, както си е било винаги. Нищо не се е променило. Ако повиши данъците, ще плащаме по-високи данъци, и туйто! Хайде, стига толкова!
— Но при това положение трябва да се простим със запасите си за зимата. С всичките запаси! — Гласът на Нинджин се извиси с досаден вой, но всички знаеха, че говори самата истина. — Дори и с ориза, който откраднахме…
— Който спестихме — поправи го Уо.
— Дори и той няма да ни стигне да изкараме криво-ляво зимата. Ще трябва да продадем някоя от лодките…
— Лодки няма да продаваме — отсече Мура, заби лопатата в земята и изтри потта от челото си, след което завърза по-здраво връзките на шапката си. Плюй си на ръцете, Нинджин, за да не мислиш за утрешния ден.
— Как ще изкараме зимата, Мура-сан?
— Преди това да изкараме лятото.
— Така е — горчиво се съгласи Нинджин. — Платихме си данъците за две години напред и пак не стига.
— Карма, Нинджин — додаде Уо.
— Наближава война. Може би ще имаме нов господар, по-справедлив — обади се друг.
— По-лош не може да бъде — няма начин.
— Не залагайте на това — охлади ги Мура. — Нали сте живи — а можеше и да сте мъртви и тогава никакви Златни бразди, нито с косми, нито без косми. — Лопатата му удари на камък и той спря да копае. — Я ми помогни, Уо, стари приятелю.
Двамата заедно измъкнаха камъка от калта. Уо прошепна тревожно:
— Мура-сан, ами ако светият отец попита за оръжието?
— Кажи му, че сме готови. Че Анджиро е готово.
Глава четиридесет и втора
По пладне стигнаха Йокосе. Предната вечер Бунтаро бе срещнал Дзатаки и както му бе наредил Торанага, го бе приветствувал в съответствие с церемониала.
— Помолих го да разположи лагера си извън селото, откъм северната страна, господарю, докато подготвим мястото за срещата — докладва Бунтаро. — Официалната среща ще се състои днес следобед тук, ако сте съгласен. — И опита да се пошегува: — Реших, че часът на козата ще е добро предзнаменование.
— Добре.
— Искаше да се срещнете още тази вечер, но аз възразих. Казах му, че за вас ще е „удоволствие“ да се видите днес или утре, но не по тъмно.
Торанага изръмжа нещо в знак на одобрение, без да слиза от запенения си кон. Беше с нагръдник, шлем и лека бамбукова броня, също като не по-малко изморения си ескорт. Внимателно се огледа още веднъж. Поляната беше много добре подбрана — всякаква възможност за нападение от засада беше изключена. Наблизо нямаше нито дървета, нито къщи, откъдето да се стреля с лък или мускет. На изток от селото теренът беше равен и леко издигнат. На север, запад и юг поляната беше заградена от селото и дървения мост, прехвърлен през бързоводната рекичка. Тук, при поляната, бързеите образуваха шеметни водовъртежи и дъното бе осеяно с остри скали. На изток, зад Торанага и морните му изпотени конници, пътеката се изкачваше стръмно към прохода, където бе забуленият в мъгла връх, на двадесет ли оттук. Планините се извисяваха от всички страни, повечето бяха изгаснали вулкани, със сънливо скрити в облаците върхове. В центъра на поляната на дървени колове бе издигната специална платформа, застлана с дванадесет рогозки и покрита с висок тръстиков навес. Бързината, с която бе правено всичко, не се бе отразила на майсторската изработка. Върху рогозките бяха поставени една срещу друга две копринени възглавнички.
— Разположил съм хората там, там и там — продължи Бунтаро, сочейки с лъка си близките възвишения. — От там се вижда във всички посоки на много ли разстояние. Превъзходни отбранителни позиции, господарю — обхващат моста и цялото село. На изток оттеглянето ви е също осигурено от наши хора. Мостът, разбира се, се охранява много добре и поставих „почетна стража“ от сто души около лагера му.
— Там ли е сега Дзатаки?
— Не, господарю. За него и конните му офицери избрах едно достойно за ранга му ханче в покрайнините на селото, на север, и го поканих да се наслади на хубавата му минерална баня. Ханчето е изолирано и строго охранявано. Намекнах му, че утре ще посетите изворите в Шудзенджи и го каните със себе си. — Бунтаро посочи спретнатото ханче в дъното на поляната, с прекрасен изглед към горещия минерален извор, който с бълбукане се стичаше по една скала в естественото си корито. — А онова там е ханът, в който ще отседнете вие, господарю. — Пред хана бяха коленичили групичка хора с ниско сведени глави, обърнати към тях. — Това са кметът и старейшините на селото. Не знаех дали няма да поискате да се видите с тях веднага.