Дзатаки счупи печата на единия свитък и прочете с висок, вледеняващ глас:
— „По заповед на Съвета на регентите, в името на Го-Ниджо, Син на небето, поздравяваме нашия знаменит васал Йоши Торанага-но-Миновара и го каним да ни окаже дължимото уважение с присъствието си в Осака, като съобщи на нашия многоуважаван посланик Сайгава Дзатаки дали приема, или отхвърля тази покана.“ — Той вдигна поглед, след което също тъй гръмко продължи: — Подписано е от всички регенти и е подпечатано с Великия печат на империята.
После високомерно постави свитъка пред себе си. Торанага кимна на Бунтаро, който пристъпи напред, поклони се ниско на Дзатаки, вдигна свитъка, обърна се към Торанага и отново се поклони. Торанага взе свитъка и махна на Бунтаро да се върне на мястото си. После без крайно дълго се взира в йероглифите.
— Всички подписи са истински — не издържа Дзатаки. — Приемате ли поканата, или я отхвърляте?
С тих глас, за да го чуят само седналите на платформата, Торанага попита:
— А защо да не ви взема още сега главата заради нахалството ви?
— Защото съм син на майка ви.
— Ако продължавате така, и това няма да ви спаси.
— Тогава ще умре и тя.
— Какво?
— Нашата майка се намира в Такато. — Такато беше непристъпната крепост и столица на Шинано, провинцията на Дзатаки. — Съжалявам, но тялото й завинаги ще остане там.
— Не вярвам. Вие я почитате не по-малко от мен.
— Кълна се в безсмъртния й дух, братко, че колкото и да я почитам, много повече ме отвращават вредите, които нанасяте на империята.
— Аз нито се домогвам до нови територии, нито…
— Искате да премахнете законния наследник на тайко.
— И тук грешите — винаги съм се стремил да предпазя племенника си от предатели.
— Търсите начини да го свалите, убеден съм. Ето защо реших да запазя живота си и да затворя Шинано, като по такъв начин ви преграждам северния път, каквото и да ми струва това — докато Кванто попадне в добронамерени ръце.
— Своите ръце ли имате предвид, братко?
— Чиито и да са, стига да са добронамерени — което изключва вас, братко.
— Доверявате се на Ишидо?
— Нямам никому доверие — вие ме научихте на това. Ишидо си е Ишидо, но предаността му към наследника е извън всякакво съмнение. Дори вие не можете да го отречете.
— Не мога да отрека едно — че Ишидо прави всичко, което е по силите му, за да ме погуби и да раздроби империята, че узурпира властта и нарушава волята на тайко.
— А отричате ли, че се бяхте споразумели със Сугияма-сан да разтурите Съвета на регентите? — продължи злобно Дзатаки. Вената на слепоочието му пулсираше като черен червей. — Какво ще кажете, а? Един от съветниците му си призна за това предателство: че сте скроили план той да приеме Ито-сан на ваше място, а в деня преди първото съвещание да си подаде оставката и да избяга през нощта, за да хвърли империята в хаос. Лично чух признанието му… братко.
— И вие ли бяхте сред убийците?
Дзатаки почервеня.
— Сугияма бе убит от престарали се ронини, а не от мен или хората на Ишидо.
— Любопитно е, че толкова бързо заехте мястото му.
— В това няма нищо странно. Потеклото ми е също тъй древно, както и вашето. Но не аз наредих да го убият, нито Ишидо — той се закле в самурайската си чест. Аз също се кълна. Убиха го ронини, но си заслужи смъртта.
— Чрез мъчения, обезчестен в мръсна килия, а децата и наложниците му съсечени пред очите му?
— Това са слухове, разпространявани от подли противници — може би от вашите шпиони, с цел да бъде дискредитиран Ишидо-сама, а чрез него и Очиба-сама и наследникът. Доказателства няма.
— Достатъчно е да се видят труповете им.
— Ронините запалиха къщата. Трупове няма.
— Колко удобничко, не мислите ли? Как можете да сте толкова лековерен? Та вие не сте някой тъп селянин!
— Отказвам да седя тук и да слушам подобни гнусотии! Дайте ми веднага отговора си! А след това или ми вземете главата, което означава смърт и за нашата майка, или ме пуснете да си вървя. — Дзатаки се наклони напред. — Само минути след като главата ми се отдели от моите рамене, десет пощенски гълъба ще литнат към Такато. Имам доверени хора на север, изток и запад, на един ден разстояние оттук, където не можете ги стигна, а ако те не успеят, имам и други отвъд границата. Ако ми отсечете главата или организирате убийството ми, или умра в Идзу — независимо по какви причини, — тя също ще умре. А сега или ме обезглавете, или да свършваме със свитъците, за да напусна веднага Идзу. Избирайте.