— Както винаги — най-доволната жена на този свят. Но все още ми разрешава да я посещавам само веднъж в годината. Не можете ли да я убедите да промени решението си?
— Не — отвърна Торанага. — Тя никога няма да се промени.
Винаги при мисълта за Чано-Цубоне, осмата си официална наложница, и майка на Нага, Торанага усещаше особена топлина. Усмихна се вътрешно при спомена за нейното земно чувство за хумор, бузи с трапчинки и звънък смях, който винаги го караше и той да се смее.
Беше вдовица на един селянин близо до Йедо и го бе привлякла преди двадесет години. Три години остана при него, след което го помоли да я пусне да се върне при земята. И той я пусна. Сега живееше в едно стопанство недалеч от родното си място — дебела и доволна като будистка монахиня, почитана от всички. От време на време отиваше да я посети и те се смееха заедно, без причина, като приятели.
— Да, добра жена — усмихна се пак Торанага.
Ябу и Оми се приближиха и слязоха от конете си. На десет крачки разстояние спряха и се поклониха.
— Връчи ми послание! — Ябу побеснял размахваше свитъка. — „Каним ви да тръгнете незабавно от Идзу за Осака, още днес, и да се представите в крепостта Осака за аудиенция. В противен случай земите ви се отнемат и ви обявяваме извън закона.“ — Той смачка свитъка на топка и го запрати на земята. — Днес!
— Ами тогава най-добре е да тръгнете веднага! — Торанага изведнъж се ядоса на опърничавостта и глупостта на Ябу.
— Умолявам ви, господарю — побърза да коленичи покорно Оми. — Ябу-сама ви е верен васал и аз смирено ви моля да не го предизвиквате. Простете ми дързостта, но Дзатаки-сан… Простете ми.
— Извинете ме за тези думи, Ябу-сан, нямах намерение да ви засегна — прокле се Торанага, задето не успя да се сдържи. — Трябва всички да се отнасяме с чувство за хумор към подобни писания, не мислите ли? — Той повика соколаря си, подаде му птицата от юмрука си и го освободи заедно с викачите. После заповяда на самураите си, с изключение на Нага, да се отдръпнат по-настрани, за да не чуват, клекна и махна на другите да сторят същото. — По-добре ще е да ми разкажете точно какво се случи.
— Почти нищо няма за разказване — започна Ябу. — Отидох при него. Държа се с мен на границата на неучтивостта. Предаде ми „поздрави“ от генерал Ишидо и доста груба покана да се съюзя тайно с него, да скроим планове за незабавното ви ликвидиране, както и на всички ваши самураи в Идзу. Аз, разбира се, отказах да слушам подобни неща и той веднага — веднага! — без капка вежливост ми връчи това. — Пръстът му войнствено посочи свитъка. — Ако не ми бяхте дали изрично нареждане да не го докосвам, щях да го насека на парчета още там, на място. Искам да отмените заповедта си. Не мога да живея с този срам. Искам да си отмъстя.
— И това ли е всичко?
— Не е ли достатъчно?
Торанага се направи, че не е забелязал грубостта му, и се озъби на Оми:
— Вие сте виновен! Защо не ви стигна умът да защищавате по-добре господаря си? Нали уж сте съветник! Трябваше да му послужите като щит. Трябваше да се опитате да изкопчите от Дзатаки-сан какво е замислил Ишидо, какво му е обещал, какви са им плановете. Нали уж сте ценен съветник! Такава великолепна възможност ви се предоставя, а вие я пропилявате като неопитен селянин!
Оми сведе глава.
— Моля да ми простите, господарю.
— Аз може да ви простя, но не виждам защо Ябу-сама трябва да ви прости. Ето че се е видял принуден да приеме свитъка и съдбата му е решена. Трябва да предприеме нещо.
— Какво? — попита Ябу.
— А вие защо мислите, че постъпих по този начин? За да протакам, разбира се, да протакам.
— Но става дума само за един ден! Какво значи един-единствен ден? — учуди се Ябу.
— Кой знае? Един ден повече за нас е един ден по-малко за врага. — Очите на Торанага отново се стрелнаха към Оми. — Писмено ли беше предадено посланието от Ишидо или устно?
Вместо от Оми, отговорът дойде от Ябу.
— Устно, разбира се.
Но Торанага не откъсваше пронизващия си поглед от Оми.
— Вие не изпълнихте дълга си към своя господар и към мен!
— Моля да ми простите…
— Какво точно му казахте?
— Нищо, господарю. Нищо не му казах.
— Какво?
Ябу се разтревожи.
— Нищо не е казал на Дзатаки, защото не присъствува на срещата. Дзатаки поиска да разговаря с мен насаме.