— Какво са парите? Само едно средство за общуване — продължи тя. — Като музиката на Кику-сан. Всъщност ние в Света на върбите само общуваме и забавляваме, за да разведрим душата на мъжа, да облекчим бремето му. — Торанага едва преглътна язвителната забележка, която му беше на езика, като си напомни, че жената: все пак е купила една пръчка време за петстотин коку — сума, за която заслужаваше да бъде внимателно изслушана. Затова я остави да продължи, като я слушаше с едно ухо, а с другото се наслаждаваше на великолепното изпълнение — то докосваше най-съкровените му струни и му доставяше истинско блаженство. Изведнъж някаква фраза на Гьоко рязко го върна към действителността.
— Какво?
— Изказах просто едно предложение да вземете Света на върбите под своето покровителство и да промените хода на историята.
— Как?
— Като правите онова, което винаги сте правили, господарю — като се грижите за бъдещето на цялата империя повече, отколкото за собственото си бъдеще.
Той не се поддаде на смешните, преувеличения, и ласкателства и отклони вниманието си от музиката. Вече бе сторил една грешка, като бе наредил на Гьоко да доведе момичето, втора — като се бе оставил да бъде омаян от нейната красота и благоухание, и трето — като и бе разрешил да свири съблазнително, докато господарката и говореше.
— Светът на върбите ли? Какво му трябва на Света на върбите?
— Две неща, господарю. Първо, той е премного свързан с реалния свят и това му вреди. Второ, дамите не могат истински да постигнат нужното съвършенство, което всички мъже имат правото да изискват от тях.
— Нима? — Носът му отново долови полъх от парфюма на Кику, който му беше съвсем непознат. Беше подбран с много вкус и напълно подхождаше за случая. Без да иска, погледна към нея. На устните й блуждаеше почти незабележима усмивчица, предназначена само за него. Тя морно отпусна поглед, пръстите и погладиха струните и той усети почти физически допира им.
Опита се да се съсредоточи.
— Извинете, Гьоко-сан, какво казахте?
— Моля да ме извините, ако не се изразявам много точно, господарю. Първо, Светът на върбите трябва да се отдели от реалния свят. Моят Чаен дом в Мишима е на една от улиците в южния му край, а останалите чайни домове са разпръснати из целия град. Същото е в Киото, Нара и изобщо из цялата империя. Дори в Йедо. Но си помислих — защо Йедо да не даде пример на всички останали градове?
— По какъв начин? — Сърцето му трепна от съвършения акорд.
— Всички останали занаяти много умно са разположени на отделни улици или квартали. Ние също трябва да имаме свой квартал, господарю. Йедо е нов град — защо да не се определи специална част в него за нашия Свят на върбите? Всички чайни домове да бъдат съсредоточени в този квартал и да се забрани съществуването дори на най-скромния Чаен дом извън него.
Този път Торанага успя да се съсредоточи напълно, защото идеята криеше огромни потенциални възможности. Беше толкова удачна, че той се ядоса, задето не се беше сетил пръв. Да се затворят зад едни стени всички чайни домове и всички куртизанки — по този начин беше невероятно лесно да бъдат следени, наблюдавани, облагани с данъци, а също така следени, наблюдавани и шпионирани техните клиенти. Беше толкова просто, че той чак се потресе. Защото много добре знаеше какво силно влияние имат дамите Първа класа.
Лицето му обаче не издаде въодушевлението му.
— И каква ще е ползата от всичко това, Гьоко-сан?
— Ще си имаме наша собствена гилда, което означава и закрилата, осигурявана от една гилда — но една истинска, господарю, съсредоточена на едно място, а не разпръсната къде ли не и която би се подчинявала…
— Би трябвало да се подчинява може би?
— Да, господарю, прав сте. Трябва да се подчинява, за благото на всички. Тя ще следи цените да бъдат разумни и да се поддържат определени стандарти. По този начин след няколко години една дама Втора класа в Киото ще се равнява на дама Втора класа в Йедо и така нататък. Ако този план се окаже сполучлив за Йедо, защо да не се въведе във всички градове?
— Да, но ще стане така, че онези собственици на чайни домове, които са събрани във въпросния квартал, ще монополизират всичко. Те ще могат да определят прекалено високи входни такси, ще затворят вратите на много други, които имат същото право на съществуване в Света на върбите.