— Ще млъкнеш ли най-сетне!
— Та ние ходихме дори до Рим — Микаел, Жулиао и аз! — избухна Жозеф. — А вие никога не сте ходили там, нито сте се срещали с генерала на ордена и негово светейшество папата като нас…
— Това е още една причина, поради която не бива да спориш! Ти си дал обет за въздържание, скромност и послушание. Избран си измежду многото, оказана ти е чест измежду много други, а ето че си се оставил душата ти да бъде покварена до такава степен, че…
— Много съжалявам, отче, но не мисля, че ни е била оказана голяма чест — осем години ни бяха нужни, за да отидем дотам и да се върнем, а след цялото това учение и безброй молитви и проповеди, и чакане нито един от нас не е ръкоположен, макар че ни беше обещано. Аз бях дванадесетгодишен, когато потеглих, Жулиао беше единаде…
— Забранявам ти да говориш повече! Заповядвам ти да млъкнеш! — В настъпилата тишина Алвито огледа останалите, застанали с гръб до стената, следящи жадно разговора. — Ще бъдете ръкоположени, когато му дойде времето. Но ти, Жозеф, ще бъдеш пред бога…
— В името на бога! — избухна пак Жозеф. — Какво значи „когато му дойде времето“?
— Когато господ пожелае — сряза го Алвито, смаян от открития му бунт. И изрева: — На колене!
Брат Жозеф се опита да издържи на погледа му, но не успя и накрая се предаде. Въздъхна, падна на колене и сведе глава.
— Дано господ се смили над теб! Ти си призна един отвратителен смъртен грях, наруши свещения си обет за непорочност и послушание към висшестоящите. Прояви непростима наглост! Как смееш да оспорваш заповедите на нашия генерал и политиката на църквата! Обрече на гибел безсмъртната си душа и си позор за бога, за ордена, за църквата, за семейството и приятелите си. Твоят случай е толкова сериозен, че съм принуден да го отнеса до самия Делегат посетител. А дотогава няма да се причестяваш, няма да се изповядваш, нито ще изповядваш или участвуваш в някаква служба… — Раменете на Жозеф се разтресоха от обзелото го разкаяние. — Като първоначално наказание ти се забранява да разговаряш, тридесет дни ще бъдеш само на ориз и вода, а нощите ще прекарваш на колене в молитви към пресветата Дева да опрости гнусните ти грехове, а освен това ще бъдеш бичуван. Тридесет удара. Свали си расото!
Раменете на Жозеф спряха да се тресат. Той вдигна очи.
— Приемам всичко, което заповядахте, отче, и се извинявам от все сърце, от дъното на душата си. Моля ви за прошка. Ще моля винаги и за неговата прошка. Но няма да допусна да бъда бичуван като най-обикновен престъпник!
— Ще бъдеш бичуван.
— Моля да ме извините, отче — настоя Жозеф. — В името на пресветата Дева, не става дума за болката. Болката е нищо за мен, както и смъртта. Това, че съм прокълнат и ще горя във вечен огън, е моя карма и ще я понеса. Но аз съм самурай — аз съм от рода на Харима-сама.
— Твоята гордост ме отвращава. Няма да бъдеш наказан заради болката, а за да превъзмогнеш именно гордостта си. Като най-обикновен престъпник, казваш? Къде е твоята смиреност? Спомни си как нашият спасител Исус Христос понесе своето унижение! Как умря редом с най-обикновените престъпници!
— Да, и това е основният ви проблем тук, в Япония.
— Какво?
— Моля да ме извините за моята откровеност, отче, но ако Царят на царете не беше умрял като най-обикновен престъпник, разпънат на кръст, самураите биха приели…
— Млъкни!
— … християнството с много по-голяма готовност. Нашето общество постъпва много мъдро, като не проповядва за разпъването на кръста, както правят другите ордени…
Алвито вдигна разпятието пред гърдите си като ангел-отмъстител.
— В името на бога, млъкни или ще бъдеш отлъчен от църквата! Хванете го и го съблечете!
Братята дойдоха на себе си и направиха крачка напред, но Жозеф скочи на крака. В ръката му блесна нож, появил се като по чудо изпод расото му. Той долепи гръб до стената. Всички замряха, освен брат Микаел, който бавно и спокойно продължи да пристъпва към него с протегната ръка.
— Моля те, братко, дай ми ножа си — тихо рече той.
— Не, моля да ме извиниш.
— Тогава се моли за мен, братко, както аз се моля за теб… — И Микаел пак посегна към оръжието.
Жозеф отскочи настрани и се подготви за смъртоносен удар.