А ето че не е така, мислеше Торанага и раздразнението му нарасна. Станали са жилещи стършели.
— Да — произнесе той на глас. — Много е лошо да нарушиш клетвата си, да крещиш и разваляш спокойствието на цял един хан.
— Моля за прошка, господарю. И ми простете също, задето ви занимавах с личните си грижи. Благодаря ви, че ме изслушахте. Както винаги вашата любезност ме накара да се почувствувам много по-добре. Ще ми позволите ли да поздравя лоцмана?
Торанага кимна.
— Трябва да ви поздравя, лоцмане — произнесе Алвито на португалски. — Мечовете много ви отиват.
— Благодаря, отче. Още се уча да ги използувам — отвърна Блакторн. — Но за съжаление не ме бива много. Когато се наложи да се бия, ще прибягна към по-сигурни средства — пищови, саби и оръдия.
— Ще се моля да не ви се наложи да водите повече сражения, лоцмане, и очите ви да се отворят за безграничната милост божия.
— Те моите са отворени. Вашите са замъглени.
— В името на безсмъртната ви душа, лоцмане, прогледнете, отворете си ума за истината. Защо не допуснете, че грешите? И въпреки всичко ви благодаря, че сте спасили живота на Торанага-сама.
— От кого научихте?
Без да отговори, Алвито се обърна към Торанага.
— Какво си казахте? — попита веднага Торанага.
Езуитът му предаде разговора и добави:
— Макар че е пират и враг на моята вяра, аз се радвам, задето ви е спасил, господарю. Неведоми са пътищата господни. Оказали сте му голяма чест, като сте го направили самурай.
— Той също така е и хатамото. — Торанага с радост забеляза изумлението на свещеника. — Донесохте ли речника?
— Да, господарю, заедно с картите, които ми поискахте. На тях са отбелязани някои от португалските бази по пътя за Гоа. Книгата е в багажа ми. Да изпратя ли някой да я донесе, или мога сам да му я предам по-късно?
— Предайте му я по-късно. Довечера или утре. Донесохте ли ми и доклада?
— За пушките, дето уж били внесени от Макао? Делегатът посетител се готви, господарю.
— И за броя на японските наемници във всяка една от новите ви бази?
— Делегатът посетител поиска да му изпратят доклади от всички тези бази, господарю, и ще ви ги връчи веднага щом ги получи.
— Добре. А сега ми разкажете как научихте за моето спасение.
— Всичко, което се случва на Торанага-но-Миновара, е храна за слухове и легенди. По пътя от Мишима насам чухме, че земята почти ви погълнала по време на земетресението, но „златният варварин“ ви издърпал от пропастта. Същото сте направили и вие за него и някаква дама — предполагам, че става дума за Марико-сама?
Торанага едва-едва кимна.
— Да, тя е тук, в Йокосе. — Помисли малко и добави: — Утре би искала да се изповяда според обичаите ви. Но само за неща, които нямат нищо общо с политиката. Това включва всичко, което има някакво отношение към мен и моите хатамото. Същото съм го обяснил и на нея.
Алвито се поклони в знак на съгласие.
— Ще ми позволите ли да отслужа една литургия за всички християни, събрани тук, господарю? Съвсем скромна, разбира се. Например утре?
— Ще помисля. — Торанага продължи да говори за незначителни неща и чак тогава попита: — Носите ли ми някакво послание? От вашия главен отец?
— Най-почтително моля за разрешение да ви посоча, господарю, че то е много лично послание.
Торанага се престори на замислен, макар че отдавна бе решил как точно ще протече срещата и се бе уговорил най-подробно с Анджин-сан как да се държи и какво точно да каже.
— Анджин-сан, можете да си вървите вече, по-късно пак ще си поговорим — обърна се той към Блакторн.
— Да, господарю. Извинете, а Черният кораб? Пристигнал в Нагасаки?
— Ах, да, благодаря — отговори той, доволен, че въпросът на Анджин-сан не прозвуча като заучен и репетиран. — В пристанището ли е корабът, Цуку-сан?
Алвито се изуми, като чу Блакторн да говори на японски, и въпросът го завари неподготвен. Той очевидно се смути.
— Да, господарю. Пристигна преди четиринадесет дни.
— А, значи четиринадесет… Разбрахте ли, Анджин-сан?
— Да, благодаря.
— Добре. За всички останали неща можете да попитате Цуку-сан по-късно.
— Да, господарю. Моля да ме извините. Блакторн стана, поклони се и се отдалечи с небрежна походка. Торанага го проследи с поглед.