Алвито отправяше пламенни благодарности към бога за това неочаквано благоволение.
— Благодаря ви, господарю. — Почти не му бе останал глас от вълнение. — Обещавам ви, че няма да съжалявате. Ще се моля враговете ви да се разпръснат като оризови люспи на вятъра.
— Извинявам се за острите си думи. Бяха изговорени в момент на гняв. Толкова много неща… — Торанага тежко се надигна. — Имате моето разрешение да отслужите утре литургия, стари приятелю.
— Благодаря ви, господарю — ниско се поклони Алвито и изпита съжаление към този иначе тъй величествен мъж. — От все сърце ви благодаря. Дано господ ви благодари и ви вземе под свое покровителство.
Торанага се затътри към хана, следван от телохранителите си.
— Нага-сан?
— Да, татко! — дотича младежът.
— Къде е Марико-сан?
— Ей там, господарю, с Бунтаро-сан. — Нага посочи малкия, осветен от фенери чаен павилион в градината, ограден от своя собствена ограда. Вътре едва се различаваха две тъмни фигури. — Да прекъсна ли ча-но-ю?
Ча-но-ю беше официалната чайна церемония, която представляваше един строго определен ритуал.
— Не. Чайната церемония никога не се прекъсва. А къде са Оми и Ябу-сан?
— Те са в хана си, господарю — махна Нага към ниската постройка на другия бряг на реката, в отдалечения му край.
— Кой избра този хан?
— Аз, господарю. Моля да ме извините, но вие наредихте да им намеря хан на отсрещния бряг, отвъд моста. Грешно ли съм ви разбрал?
— А Анджин-сан?
— Той е в стаята си, господарю. Чака да го повикате, ако имате нужда от него.
Но Торанага отново поклати глава.
— Утре ще се срещна с него. — Помълча и добави с глух, сякаш идващ отдалече глас: — Сега ще се изкъпя. И не желая да бъда обезпокояван до изгрев слънце, освен…
Нага зачака покорно, докато баща му се взираше с безжизнен поглед в празното пространство, силно разтревожен от държането му.
— Добре ли сте, татко?
— Какво? Ах, да. Да, добре съм. Защо?
— Нищо, моля да ме извините. Все още ли искате да ловувате призори?
— Да ловувам? Добра идея. Благодаря ти, че ми я подсказа, много добре ще ми дойде. Погрижи се за всичко. Е, хайде, лека нощ… Ах, да, още нещо. Разреших на Цуку-сан да отслужи утре малка литургия. Всички християни могат да присъствуват. Ти също ще отидеш.
— Аз, господарю?
— А на първия ден от Новата година ще станеш християнин.
— Аз?!
— Да. По своя собствена воля. Ще уведомиш Цуку-сан насаме.
— Но, господарю…
— Оглуша ли? — нахвърли се Торанага отгоре му. — Не разбираш ли вече и най-простите неща?
— Моля да ме извините, господарю, разбирам.
— А така!
Торанага отново зае разсеяната си поза и си тръгна, следвай от личния си телохранител. Всички самураи се поклониха, но той не им обърна внимание.
Някакъв офицер се приближи до Нага, също толкова разтревожен.
— Какво му е на нашия господар?
— Не знам, Йошинака-сан. — Нага погледна отново към поляната. Алвито тъкмо си тръгваше, по посока към моста, съпровождан от един — единствен самурай. — Трябва да е свързано с него.
— Никога не съм виждал Торанага-сама да се движи с такива тежки стъпки. Никога. Казват… казват, че варварският свещеник е магьосник. Иначе как ще се научи така добре да говори нашия език? Дали не е омагьосал господаря?
— Не. Никога. Всеки друг, но не и баща ми.
— Само като погледна варварите, и ми настръхват косите, Нага-сан. Чухте ли за скандала? Цуку-сан и бандата му крещяха и се караха като невъзпитани ета.
— Да, отвратително. Убеден съм, че този човек е нарушил хармонията на баща ми.
— Ако питате мен, една стрела в гърлото му ще спести много грижи на нашия господар.
— Така е.
— Дали не трябва да кажем на Бунтаро-сан за Торанага-сама? Той е наш началник.
— Съгласен съм, но по-късно. Баща ми ясно даде да се разбере, че ча-но-ю не бива да се прекъсва. Ще чакам да свърши.
В покоя и тишината на малката къщичка Бунтаро бавно и много грижливо вдигна похлупачето на малка керамична кутия за чай от времето на династията Танг и също тъй грижливо и внимателно взе една бамбукова лъжичка — започваше заключителната част на церемонията. Той умело гребна точно толкова зелен прах, колкото беше необходим, и го пресипа в порцелановата чашка без дръжка. Старинен чугунен чайник къкреше върху въглените. Със същата спокойна грация Бунтаро сипа от врящата вода в чашката, върна чайника обратно върху триножника, леко разбърка зеления прах с бамбукова пръчица, докато се получи безупречна гладка кашица.