И тогава, в тишината, той заплака от ярост, защото внезапно дълбоко в себе си разбра, че тя му е изменила с Анджин-сан.
Блакторн я видя да се задава откъм градината по ярко осветения двор.
— Здравейте, Марико-сан.
— О, здравейте, Анджин-сан. Вие… извинете, но ме стреснахте… не ви видях. Много до късно стоите буден.
— Не. Гомен насай, но съм станал съвсем навреме. — Той се усмихна и кимна към изток, откъдето се задаваше утрото. — Това ми е навик от морето, да се будя точно преди изгрева и да се кача на палубата, за да посрещна слънцето. — Той се усмихна широко. — Но вие наистина будувате до късно.
— Не съм разбрала, че… че нощта си е отишла. — При главната порта и пред всички врати имаше самураи на пост, които любопитно ги наблюдаваха. Сред тях беше и Нага. Тя сниши глас и едва чуто премина на латински. — Моля ви, внимавайте. Дори нощната тъма крие предвестници на зла орис.
— Моля ви за прошка.
Те се извърнаха едновременно при звука на конски тропот до самата външна порта. Бяха соколарите, викачите и телохранителите. Откъм вътрешността на хана се зададе Торанага, все тъй без настроение.
— Всичко е готово, господарю — рапортува Нага. — Мога ли да ви придружа?
— Не, благодаря. Иди да си починеш. Как беше ча-но-ю, Марико-сан?
— Прекрасна, господарю, просто изумителна.
— Бунтаро-сан е голям майстор. Имате изключителен късмет.
— Да, господарю.
— Анджин-сан! Искате ли да дойдете на лов? Бих искал да ми покажете как вие ловувате със соколи.
— Моля, господарю?
Марико незабавно преведе.
— Да, благодаря — съгласи се Блакторн.
— Добре. — Торанага му махна да се качи на единия кон. — Значи идвате?
— Да, господарю.
Марико ги проследи с поглед. Изкачиха се в тръс по пътеката, а тя се прибра в стаята си. Прислужницата и помогна да се съблече, да махне грима си, да разреше косите си. После заповяда на жената да остане в стаята и никой да не я безпокои до пладне.
— Да, господарке.
Марико легна, затвори очи и отпусна тялото си в невероятно меките пухени постели. Беше изтощена, но с извисен дух. Ча-но-ю я беше дарила с неописуем покой, бе я пречистила и след като взе върховното, изпълнено с щастие решение да се потопи в смъртта, тя се бе издигнала в още по-недостижими висини. Завръщането от тези висини към действителността я накара, както и друг път, да почувствува с нереална, неповторима сила красотата на живота. Сякаш се наблюдаваше отстрани как отговаря търпеливо на въпросите на Бунтаро, уверена, че и отговорите и, и ролята, която изпълни, бяха също на необходимата висота. Тя се сви на топка в постелята, дълбоко удовлетворена от покоя, който я очакваше… докато окапят листата.
Ах, пресвета Дево, трескаво се замоли тя, благодаря ти за неочакваната милост, за това славно спасение. Признателна съм ти и ще те почитам от все сърце и душа, во веки веков.
Каза още една молитва и след като се помоли за прошка, както беше свикнала, и за да изпълни волята на господаря си, скъта за още един ден своя бог в дълбините на душата си.
Какво щях да правя, запита се тя, преди сънят да я пребори, ако Бунтаро бе поискал да сподели леглото ми? Щях да откажа. Ами ако бе настоял, на което има право? Щях да удържа клетвата, която съм дала. Да, щях. Нищо не се е променило.
Глава четиридесет и четвърта
В часа на козата кортежът отново прекоси моста. Всичко беше както преди, само дето Дзатаки и хората му бяха облечени съвсем леко, готови за път или схватка. Бяха в пълно бойно снаряжение и макар да бяха много дисциплинирани, копнееха за смъртоносен бой. Настаниха се в строен полукръг точно срещу хората на Торанага, които бяха далеч по-многобройни. Отец Алвито и Блакторн стояха отстрани, сред зрителите.
Торанага поздрави Дзатаки спокойно и официално, като малко удължи церемонията по сядането. Днес двамата даймио бяха сами на подиума. Възглавниците бяха разположени на по-голямо разстояние една от друга под схлупеното небе. Ябу, Оми, Нага и Бунтаро седяха на земята в кръг около Торанага, а четиримата военни съветници на Дзатаки се наместиха зад тях.
Когато настъпи подходящият момент, Дзатаки извади втория свитък.
— Бих искал да получа официалния ви отговор.
— Съгласен съм да отида в Осака и да се подчиня на волята на Съвета — отвърна Торанага с равен глас и се поклони.